Какво е създало всички планети, звезди и галактики?

Какво е създало всички планети, звезди и галактики? Просто няма да повярвате колко неизмерим, изключителен и "взривяващ" ума е космосът, коментира Дъглъс Адамс от BBC.

"Имам предвид, може да си мислите, че това е голямо постижение за химиците, но всъщност това само трохи на фона на космоса," коментира  Адамс.

Нашите най-точни изследвания показват, че има около 100 млрд. звезди само в Млечния път и най-малко 140 млрд. галактики във Вселената. Например, ако галактиките бяха замразени грахови зрънца, то те щяха да запълнят цялата Роял Албърт Хол.

Е, как тази невъобразимо гигантска Вселена се е създала?

В продължение на векове учените смятат, че Вселената винаги е била огромна, с непроменена форма, движейки се по законите на физиката. Но белгийският свещеник и учен Джордж Льометр е погледнал нещата от друг ъгъл. През 1927 г. Льометр изказва идеята за Големия взрив като теория за произхода на Вселената, която той нарича "Хипотеза за първичния атом". Той предполага най-общо, че в началото Вселената е била един голям и първичен атом, който се е взривил на по-малки атоми.

До голяма степен идеята му остава незабелязана. През 1929 г. обаче астрономът Едуин Хъбъл открил, че Вселената не е статична, а в действителност се разширява. Хъбъл е подкрепил и доразвил теорията на Льометр (без да е наясно с нея, защото статията на Льометр е преведена на английски от Артър Едингтън едва през 1931) като е установил, че Вселената е възникнала от горещо плътно състояние. Критиците по това време обаче, са отхвърлили идеята: известният астроном Фред Хойл саркастично я определя като "Големият взрив" (Big Bang) - фраза, която по-късно ще даде име на теорията.

Необезсърчени от скептиците, учените Ралф Алфер, Джордж Гамов и Робърт Херман прогнозират, че ако е имало "Голям взрив", то трябва да се докаже. Имало обаче много неизвестни.

През 1964 Арно Пензиас и Робърт Удроу Уилсън, провеждащи серия диагностични наблюдения с нов микровълнов приемник на Лабораториите Бел, откриват реликтовото излъчване*. Тяхното откритие е важно потвърждение на предвижданията на хипотезата за Големия взрив и довежда до широкото ѝ възприемане в научните среди.

Ако теорията за Големия взрив е вярна, то как са се създали всички планети, звезди и галактики днес? Можем да разберем, благодарение на поредица от изчисления, наблюдения с телескопи и сонди в Космоса.

Преди около 13 800 млрд. години цялата Вселена, позната днес, възниква в една единствена необичайна точка, която обаче се е взривила. Започнала е да се разширява с удивителна скорост и температура. Удвоявала е размера си на всеки 10-34 секунди, създавайки пространството. В рамките на една малка част от секундата, тежестта и всички други сили са се образували. Енергията "се е превърнала" в частици материя и антиматерия, които почти напълно са се разрушили. Но все пак, определен вид материя е успяла да оцелее. Протоните и неутроните са се образували в рамките на първата секунда. Само за минута те са започнали да се сливат и да образуват водородни и хелиеви ядра. След 300 хиляди години, ядрата най-накрая са започнали да улавят електрони, за да образуват атоми, допълнени от Вселената с облаци от водород и хелий. След около 380 000 се е появило и реликтовото излъчване, случайно открито от Пензиас и Уилсън. Всичко това става предпоставка за образуването на Вселената, която познаваме днес.

Ако това е начинът, по който се е образувала Вселената, какъв ще е нейният край?

*От българския астрономически речник обясняват термина реликтовото лъчение по този начин: Космическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената. Радиоастрономите наричат това лъчение космическо микровълново фоново лъчение или реликтово лъчение, заради общоприетата теория за горящата Вселена, според която това излъчване възниква в ранния етап от разширението на Вселената, когато веществото е било практически еднородно и много горещо.