Интервю на Петър Чобанов за Bloomberg 7 юли-пълният запис

09.07.2014 | 17:58
Интервю на Петър Чобанов за Bloomberg 7 юли-пълният запис

Петър Чобанов – финансов министър на България пред Bloomberg

7 юли 2014, Брюксел


 

Трябва да разделим случващото се на две. В първия случай тече разследване на практиките в банката, която БНБ сложи под специален надзор. Чакаме доклада на одиторите. Наети са външни одитори, които да установят ситуацията в банката. И както бе посочено в официалното съобщение на централната банка ние ще се придържаме към процедурите, залегнали в законодателството.

Ще има разговори със сегашните акционери, а след това би могло да се приложи държавна  подкрепа.

Във втория случай, имаше престъпна атака срещу банка, която бе прокарана през социалните мрежи, по електронни пощи, чрез СМС-и. Полицията и други институции разследват престъпното деяние.

Смятам, че благодарение на мигновената реакция на институциите – правителството, БНБ, политическите партии, декларирайки подкрепата си за банковата система, тя остана стабилна и ще остане такава.

Искам да благодаря на ЕК за бързата реакция с одобрената от тях държавна помощ. Не мисля, че ще има повторение на ситуацията. Разполагаме с възможността да осигурим ликвидност и разбира се наблюдаваме, заедно с централната банка, внимателно случващото се в банковата система. Готови сме да окажем незабавна подкрепа, но не смятам, че ще има подобна нужда. Ситуацията се успокои и сега всичко е нормално.


Не мисля, че това е била причината за бягството от банката. Както посочих при първия случай, сега там има одитори, които ще установят използваните в банката практики и как тези действия влияят на финансовата ситуация в банката. Вече посочих, че има две възможни решения – частен и обществен вариант.

Във втория случай, говорим за криминална атака. Така че не виждам връзката, но най-важното е, че институциите действаха заедно. Те спряха слуховете и атаката над банките.

    


За мен най-важното нещо е стабилният фундамент. Банковата система остана изключително стабилна по време на кризата. Банките останаха печеливши. Разбира се не можем да пропуснем и другият важен фактор – финансовата и фискална стабилност на страната.

Бюджетният ни дефицит е много нисък – заложили сме и прогнози за допълнителното му свиване. Публичният дълг на България е също много нисък. Всички тези фундаменти показват нашата стабилност. Освен това има политическо разбирателство за следване на тази  дисциплина, без значение кой е на власт.

Имало е по-дясно ориентирани правителства и дефицитът пак е бил нисък. Сега има кабинет в център-ляво и дефицитът пак е нисък. Така че консенсусът за стабилността е налице. Тя трябва да бъде подкрепена от следващи структурни реформи и според мен това ще е достатъчно условие за поддържане на стабилността в страната.

 


Не бих искал да влизам в дискусия в момента, но смятам, че изпълнението на бюджета върви добре и не се нуждаем от актуализирането му. Бюджетът разполага с много буфери от гледна точка на разходите и те биха могли да се задействат при необходимост.

Според нашите прогнози, приходите през второто полугодие ще надвишат тези от месеците до юни. Защото  икономическите фактори, развитието и приходите са ориентирани така че да се ускорят в по-голяма степен през второто тримесечие. Така че смятам, че изпълнението на бюджета върви нормално, дефицитът е нисък и целта от 1.8% дефицит е постижима.

Имаше много дискусии миналата година, че целта от 2% не е изпълнима, но в крайна сметка приключихме годината с бюджетен дефицит от 1.8%, тоест под целта. Така че, да! Имаше подобна дискусия, с въпроси дали няма да е нужна ревизия на бюджета и прочие. Но приключихме годината доста прилично и то без промяна на бюджета. Смятам, че и ситуацията тази година е подобна.

 

 


Щетите не бяха толкова големи, защото имаме стабилна и диверсифицирана банкова система. Бизнесът в страната ни има сметки в повече от една банка и затова успяха да се справят със ситуацията без големи затруднения. Всъщност атаките срещу банките продължиха едва няколко дни. Първо бяха насочени само срещу една банка и след това отново само към една банка. Това бяха изолирани случаи, които няма да влошат икономическата ситуация.

Смятам, че прогнозата ни за ръст от 2.1% е постижима, защото много индикатори говорят за това. Бизнес климатът, който сега е до средната си стойност за последните 10 години. Сега той е на нивата, на които беше през 2008. Потребителското доверие се подобрява и достига нивата от 2007, която бе най-добрата година преди кризата.

Отделно, вече три поредни тримесечия ръстът на БВП е над 1%, като се позовавам на данни, които не са сезонно изгладени. А в предходните две тримесечия отчитаме покачване на вътрешните инвестиции с 4.6%. Това определено е много добър растеж и това естествено увеличава потенциала за развитие, защото инвестициите са най-важният фактор зад растежа. Ето защо считам, че прогнозата ни от 2.1% икономически растеж е изпълнима.

 

 


Това беше най-успешното ни излизане на международните пазари. И то не само заради ниската доходност, която постигнахме при 3.05% или заради най-ниският купон от 2.95 за 10-годишни облигации. Но също така и сравнителните показатели говорят за това. По отношение на разликата между мидсуаповете или спрямо германския бенчмарк. Така че в сравнителен план се справихме двойно по-добре спрямо предходното емитиране на дълг, което беше през 2012-а.

Това говори за доверието на международните инвеститори, че фундаментите на страната са достатъчно стабилни. Това е причината, поради която успяхме да постигнем подобни добри условия. Всъщност продадохме на инвеститорите тази дългосрочна стабилност, наши силни фундаменти, нашата фискална дисциплина, нашата стабилна банкова система. Те възприемат случващото се само като „шум“, който ще отшуми, а след това фундаментът ще е това, което ще вълнува.

Що се отнася до друго излизане на външния пазар, не смятам, че скоро това ще се случи. Не  сме много активен емитент. Последните емисии бяха пласирани, така че да рефинансираме падежиращи скоро задължения. Така например, последното изключително успешно пласиране на еврови облигации, бяха пласирани защото трябва да рефинансираме облигации, които падежират през януари 2015. Така че вероятно през 2015-а, но като че ли по-скоро през 2016 година, ще излезем отново на международните пазари с друга емисия.

 


Валутният борд ни дава стабилност и дисциплинирана среда, съпроводени с фискална дисциплина и структурни реформи. Това, според мен, дава на инвеститорите увереност и доверие към страната, в която те влагат парите си, в държава със стабилен обменен курс вече 17 години. Във времето се доказа, че това е най-добрият валутен режим, който бихме могли да имаме.

Колкото до подобряването на нашата конкурентоспособност, вниманието на правителството пада върху намаляването на административните пречки. Успяхме да подобрим 137 административни режима и сега бихте могли да започнете бизнес в България много по-лесно, можете да правите много добре бизнес. И това е благодарение на положените усилия. Нашите производители, нашите компании доказаха, че могат да бъдат много приспособими и това проличава в резултатите за износа през миналата година. Достигнахме 7% растеж на износа. Освен това съдействаме за една много добра комуникация между бизнеса и държавните институции. Това е много важно за предприемачите да бъдат сигурни, че всички условия, от които се нуждаят са налице.

 


Въпросът за еврото е много важен за нас, защото, разбира се, би трябвало да станем част от Еврозоната.

За нас има два важни фактора, които влияят на решението - първо - нашето домашно. В момента правим реформи, подобряваме бизнес средата и насърчаваме модела за стабилен растеж. Виждаме как ръстът ни се ускорява и когато стигне по-високо ниво, което би означавало, че има бърза конвергенция, смятаме, че ще сме готови да влезем да започнем преговори за влизане в ERMII.

Разбира се, за нас е много важно цялото преструктуриране, което бе направено в самата Еврозона, новите неща, които се въведоха, новите процедури и самият банков съюз - смятам, че ще бъде много полезно за Еврозоната и нейната сила. Това би дало много добри резултати като ръст на Еврозоната.

Имайки предвид тези два паралелни фактора, смятам, че скоро дискусията по въпроса би могла да започне. 

 

 


Ще видим. Когато, както казах, достигнем този стабилен модел на растеж, то останалото ще бъде въпрос на време.