„За“ и „против“ ниските данъчни ставки

Дебатът за нивото на данъчното облагане в България се води от години. Едната теза е, че данъците в страната са едни от най-ниските в региона и дори в Европа. Другата теза, е, че общата данъчна тежест е на високо ниво, което е далеч от справедливото и още повече – много по-голяма от качеството на услугите, които се финансират със събраните данъци. 

ПРЯКАТА ВРЪЗКА между ниския данък и лошото качеството на услугата коментира в предаването "Брюксел 1" евродепутатът от БСП Ивайло Калфин. Според него редица страни не предпочитат ниските налози, тъй като това би означавано ниско ниво на услугите. Коментарът му бе направен по повод приетата резолюция в Европейския парламент за намаляване наполовина на размера на укриваните данъци в офшорни зони до 2020 година. Изчисленията сочат, че страните-членки губят по 1 трилион евро годишно от неплатени налози. По думите на Калфин „когато се изнасят средства от страната, се натоварват редовните данъкоплатци. И една голяма част от ощетените са малките и средни компании.” 

ДДС ИЗМАМИТЕ са най-големия проблем за България, посочва икономистът Владимир Каролев. Според него винаги ще има някой, който да крие данъци. „Ставките на плоския данък и данък печалба са ниски. Ако бъде премахнато и двойното данъчно облагане, което действа, чрез данък дивидент, ще станем държава за пример по отношение на данъчната политика”, обяснява икономистът. Според него не офшорните компании ощетяват европейските правителства, а социалните им програми и особено тези за безработица.
„Не съм съгласен, че данъчната конкуренция е проблем на Европейския съюз”, казва още Каролев. По неговите думи всяка конкуренция е полезна. Той допълва, че някои държави имат ниска събираемост по определени данъци заради високите ставки.

СПОРЕД ИВАЙЛО КАЛФИН ниската събираемост не в резултат на високите налози. „Пример за това са северните държави. Европейските усилия в създаването на обща данъчна основа са положителна стъпка,” допълва евродепутатът. Той отбелязва още, че компании, които са регистрирани в офшорни зони, не би трябвало да получават публични средства. Като положителен пример в тази посока Калфин посочва Европейската инвестиционна банка, която е задължена да не работи с офшорни компании и дори с техни партньори.

ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В ОФШОРНИТЕ КОМПАНИИ, а в това кой стои зад тях. Идеята е да се забрани на анонимни офшорни компании да имат достъп до публични средства,” пояснява Каролев.

За справянето с укриването на данъци е необходимо сътрудничество и общи усилия, коментира още Калфин. Освен обмен на информация, европейските правителства би трябвало да изискват и редовна отчетност на счетоводните документи. Добра идея е Европейският съюз да изготви списък с т.нар. данъчни убежища.

ИКОНОМИСТЪТ ЕМИЛ ХЪРСЕВ пък сравнява възобновените усилия на страните от Европейския съюз срещу укриването на данъци с „дългогодишен сериал”. Според него и този път резултатът няма да е особено кардинален.