За проблемите с мигрантския поток и методите за справяне с икономическите мигранти - коментира в "Денят ON AIR" проф. д-р Людмил Георгиев, зам.-ректор на НБУ.

Георгиев сподели, че опредeляме тези придвижващи се хора като бежанци и това променя изцяло визията българина, който изразява отношение към тях и ги възприема като хора, които бягат от тежък проблем.

“Бежанец е човек, който бяга и е застрашен животът му, собствеността и правата му. Бяга в съседна страна, където е по-спокойно и където след приключване на причината, поради която бяга, той може да се върне отново в своя дом и да разполага със своята собственост. Но тук нямаме такъв случай,” заяви професор Георгиев.

Според става въпрос за много голям брой хора, които бягат далеч от своите държави и нямат намерение да се връщат скоро.

Той посочи и статистики, според които за март 2016 г. броят на лицата, потърсили закрила без гражданство е 1 042 човека от 14 държави, но от тях само 27 са бежанци. А за периода януари-март 2016 г. са потърсили закрила 4 202 човека, от които само 164 са бежанци.

Професорът обяни, че по-голям брой са икономически мигранти. Според него Европа е стигнала до такова положение, позовавайки се на миналия си опит, когато е разполагала с работна тъка от колониите, в които е упражнявала власт, но допълни, че има разлика между покенани и непоканени мигранти.

“Поканени са тези, които държавата, при формиране на своята политика, има нужда да компенсира липси в икономиката си и тя ги попълва от страни, от които тя предпочита да дойдат”, каза Людмил Георгиев.

Той предложи и план за справяне с мигрантския поток. Според него трябва да се впрегнат безработни българи, които са достатъчно интелигентни и които са готови да правят проекти. Тези хора трябва да преговарят с профсъюзи и фирми, работодатели, да се грижат денонощно за мигрантите. Идеята е бежанците да се разпределят по общините.

Професорът предположи, че финансирането ще дойде от стуктурните фондове на ЕС, иманно с проекти с определена идея. И допълни, че има професии, които не изискват високвалифициран труд. Той даде пример със селското стопанство, озеленяването, и стоителството, където могат да се разпределят безжанците по общини и да бъдат полезни.

“Тези икономически имигранти са като подарък и зависи дали ние ще можем да ги вкараме в икономическата система така че да я обслужат в дефицитните професии”, посочи той.

Според статистиката до 2050 г. съотношението между хората в трудоспособна възраст и такива в пенсионна, ще бъде 50:50, което ще доведе до липса на работна ръка.