Deutsche Welle: България: Бъдеще без лекари?

Педиатърката Снежа Тенева е трябвало да се пенсионира преди една година, разказва Deutsche Welle*. Вместо това продължава да работи на смени в болницата в Асеновград.

"Тук сме само четирима педиатри. Ако останат трима, детското отделение ще затвори." - заявява Тенева и уточнява, че за 60 000 община Асеновград това би било трагично.

Д-р Тенева разказва, че много от колегите й са емигрирали през последните години.

"Едно време и аз се замислях. Дори и имах оферта от Франция, но се отказах. Ако бях по-млада със сигурност щях да отида в чужбина. Сега е твърде късно." - обяснява д-р Тенева.

България може да остане без лекари

Най-бедната страна в ЕС България ще остане без лекари до 2020г., прогнозира в. "168 часа". От 2012г. около 2000 български лекари са загърбили родината си. Все повече и повече българи емигрират веднага след като завършат висшето си по медицина. Същевременно в страната работят само 500 чуждестранни лекари.

Днес в България живеят над 7 млн. души, а за тях има общо само 28 000 лекари. Преди седем години е имало 35 000. Не е чудно, че българските болници страдат от остър недостиг на персонал. Ето защо много медицински лица продължават да работят и след пенсионна възраст подобно на д-р Тенева. 

Д-р Щерю Бояджиев е работил в продължение на години с д-р Тенева в детското отделение. Сега той живее в Кеймбридж. Като неонатолог печели десет пъти повече, отколкото в Асеновград. За него обаче заплатата не е причината да емигрира.

"В България, отношението между пациенти и лекари се е влошило. Мнозина гледат на докторите като корумпирани хора и алчни спекуланти. Доверието е игриво. Медиите в страната също спомагат да се развива тази теза." - отговаря 46-годишният специалист.

250 евро на месец за младши лекари

Неонатолози са рядкост в България. Според Българския лекарски съюз в страната в момента има само 42 такива лекари, от които само 28 са педиатрични хирурзи.

Не се вижда подобрение на положението, тъй като 90 на сто от младите лекари искат да емигрират веднага, а понякога и преди практическата си подготовка.

"В България те ще получат около 250 евро месечна стажантска заплата, докато в Германия ще започнат със стартово възнаграждение от и над 3000 евро." - казва д-р Бояджиев.

Неонатолозите са недоволни от лошите условия на труд и от липсата на финансиране за българските болници. Много български лекари са принудени да работят само със стетоскоп. 

"В България няма достатъчно пари за лечение, няма пари дори за най-обикновени уреди или лекарства. Поради тази причина понякога на пациентите просто не може да се помогне. Знаете ли как се работи в такива условия?" - коментира д-р Бояджиев.

Лоши условия в българските болници

The 50-годишният гинеколог д-р Светлана Малова може да потвърди думите на д-р Бояджиев. Тя също е работила години в болницата в Асеновград. Преди три години се е преместила в Германия - и по този начин е изпълнила детската си мечта: "Винаги съм искала да живея в Германия, където има мир, сигурност, ред ... В България идвам само да си почивам."

Д-р Молова живее в Нюрнберг - в собствено жилище.

"От три години работя в Германия. За това време успях да си купя нова кола и да изтегля заем за хубав апартамент в центъра на града. В България това е невъзможно." - отбелязва д-р Молова.

В родината си е работила освен в държавата болница, така и на частно. Съпругът й е преподавал компютърни научки в Пловдивския университет.

"Парите постоянно бяха оскъдни. Дори за сватбата на сина ни трябваше да вземем заем." - спомня си тя. Днес д-р Молова печело по 70 евро на час.

Тя също се оплаква от лошите условия на труд в България. Налице е не само липса на средства, а на медицинско оборудване и възможности за обучение.

"За този кратък период от време, откакто съм в Германия, успях да посетя много повече семинари и обучения, отколкото за цели 22 години в България." - казва д-р Молова. 

Дали възнамерява да се върне в България? 

"Искам да остана тук завинаги. В България бих ходила само на почивка." - споделя тя.

Обратно в болницата в Асеновград

Обратно в болницата в Асеновград - там д-р Тенева преглежда един малък пациент. Педиатърката е изморена. Допълнително работи и на частно. В продължение на месеци е нямала почивни дни. А от една година не е спала и добре.

"Свикваш с това в крайна сметка." - казва тя.

Може би скоро д-р Тенева ще се пенсионира. Преди няколко седмици е разбрала, че двама млади стажанти започват работа в асеновградската болница.

"Няма да се учудя обаче, ако и те, подобно на почти всички млади български лекари, заминат да работят в чужбина, след като изкарат специализацията си при нас." - казва д-р Тенева.

Това драматично развитие би трябвало да притеснява всички хора в България. 

*Статията: България: Бъдеще без лекари? е превод от Deutsche Welle. Оригиналното заглавие е "Bulgarien: Zukunft ohne Ärzte?", Датата на публикуване е 11.12.2015, автор: Mariya Ilcheva

Западните страни може да спрат да лекуват българи заради дългове на НЗОК

Междувременно на 8 декември д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация коментира в Денят ON AIR с Веселин Дремджиев, че проблемите в българското здравеопазване се задълбочават. 

"Алармирахме, че може и да се появят "медицински визи" пред българските граждани, още преди гласуването на бюджета за 2016г. За следващата година са заложени 60 млн. лева, за да се изплатят стари задължения към Западни фондове. Истината е, че са необходими 135 млн. лева. Поставихме и въпосът какъв е падежът заради лихвите, но и те ще са малък проблем. По-големият проблем е, че западните държави ще спрат да приемат български граждани за лечение, което ще е нарушение на европейското законодателство. Това се дължи на неплатени суми от 2013г., а според силата на европейските документи гратисният период е 18 месеца." - коментира д-р Хасърджиев.

Абсолютно всеки български гражданин може да получи лечение при спешен случай на територията на ЕС за сметката на държавата, от която е, отбеляза д-р Хасърджиев. По думите му неговата държава трябва да плати до размера на сумата, която ще плати в самата нея. Много държави плащат пълния пакет за лечение на гражданите си, отбеляза д-р Хасърджиев.

Ако у нас се стимулира лечебния туризъм, подобно на Турция, може да се попълнят много дупки в здравеопазването, подчерта експертът. По думите това е доходоносен бизнес, но държавата трябва да се намеси и да се промотират условията за лечение, както и да се гарантира неговото качество.