Отговорът на военната агресия на Кремъл трябва да е безвизов режим:Том Палмър

Интервю на Том Палмър от Cato Institute-Вашингтон за Bulgaria On Air. Интервюто взе Мартин Илиев.

Част 2

Когато говорим за Европа, има един проблем, който не може да бъде избегнат лесно. Имам предвид конфликта между Русия и Украйна.

Знаем, че в либертарианската теория има добре развита защита на правото на самоопределение. Как тази теория третира разглеждания конфликт и в частност отцепването на Крим от Украйна?

Това е сложна съвкупност от няколко въпроса. Но има няколко неща от фактологическа страна, които следва да се имат предвид.

В този случай правителството на една страна завладява чужда територия със своята армия. Това просто не може да бъде отречено. Президентът Путин го отричаше в началото, твърдейки, че в Крим няма руски войски. А по-късно, когато отделянето вече беше факт и бе показано по телевизията, той го призна открито.

Иначе казано, всяка дума излязла от неговата уста е била лъжа. Това означава, че не може да се уповаваме на нищо, което той казва. Впрочем, това не е необичайно за политиците. Както обичам да повтарям, в Америка винаги можеш да кажеш, че даден политик лъже, тъй като устните му се мърдат, докато говори.

Така, имаше окупация. Ако се беше провел референдум при други обстоятелства, при които да има свободни разговори и открити дискусии, жителите на Крим може би щяха да гласуват за отделяне от Украйна и присъединяване към Русия, но сега ние никога няма да разберем това.

Не беше допусната абсолютно никаква кампания против отцепването.

Всеки, който говори против него, беше или убит, или пребит, или депортиран.  Нямаше свободно самоопределяне в този казус.

Това, което видяхме беше военна окупация и анексиране от страна на една друга държава. Чисто и просто открит акт на агресия. При други обстоятелства може би щяха да гласуват отделянето, можеше да се случи едно или друго. Но това не се случи.

Второ: всички тези  3-4 хиляди войници, които бяха  уж във ваканция в Украйна бяха сили за военна инвазия. И когато официални лица от Москва признаваха, че има войски в Крим, но са само на ваканция там, целият свят им се смееше. Всички разбираха, че става въпрос за окупация.

Накратко, изправени сме пред много сериозни проблеми в Украйна.  

Украйна се нуждае от ограничено правителство и някакъв вид местна автономия за различните региони на страната и не всички решения да се взимат от центъра.

Например парите, които се събират чрез местните данъци следва да се разходват на местно ниво. Това е правилният подход за децентрализирана федерална конституция, която мисля ще е по-благоприятна за Украйна.

В крайна сметка, който украинците трябва да решат, не американците, не западно европейците, камо ли руските войници.

А как оценявате западния подход на налагане на санкции на Русия? Одобрявате ли го и мислите ли, че би довел до очакваните резултати?

 Не го одобрявам по няколко причини. Една от тях е, че санкциите не работят. САЩ наложиха санкции на Куба преди много години. И разбира се знаем, че Фидел Кастро не беше свален, нали така? Нямаха никакъв ефект.

 Единственотоу което се постигна беше да се заздрави комунистическия режим в Куба.

Историята на санкциите е история на провалите. Винаги. Налагат ги, за да накарат хората да се почувстват добре: „О, ние направихме нещо“. Но санкциите няма никакво положително въздействие.

Аз си мисля, че далеч по-добро решение би било да се премахнат визовите режими и да се даде възможност на руснаци и украинци да посещават Западна Европа и Америка свободно.

Те трябва да могат да пътуват свободно. Нека дойдат и да видят как е тук.

За съжаление режимът на санкциите първоначално беше наложен само на конкретни лица, замесени в мафиотски тип дейност, а не на цялото руско население.

После - и върху някои банки. Докато отговорът на руските управляващи беше да наложат санкции върху всички руснаци, отрязвайки им достъп до западни плодове, зеленчуци и други продукти. Т.е да ги накажат повторно, и макар обвиняваха западноевропейците, в действителност санкциите бяха наложени  именно от Кремъл.

Мисля си че посоката, поставена от налагането на санкции е много негативна, много, много негативна.

Не я поддържам. Вместо това бих се радвал да видя свободен визов режим.

Това би бил много по-добър отговор на военната агресия на Кремъл. Мисля, че санкциите не работят,  а само циментират властта в Москва, и в действителност подготвят сцената за още враждебност.

Леко се безпокоя за бъдещето на Европа, особено когато лидерът в Кремъл открито заплашва с ядрена война. Той казва: „само цитирам факт, не отправям заплаха, но ние можем да убием всички вас“.

И после добавя: „нашите танкове могат да стигнат до Варшава. Можем да разполагаме с танкове в Киев до няколко дни.“

Това са чисти заплахи, отправени от много опасен, според мен, психопат, който управлява в Кремъл.  А когато имаш психопат с  ядрено оръжие, трябва да бъдеш много внимателен, защото той може да бъде, много, много опасен.

 Така че вместо санкции, предпочитам открит, приятелски подход към руския и украинския народ. И забравете за политиката на санкции, тя просто не работи.

Вие описахте руския начин на правене на политика чрез заплахи. Може ли да сравняваме този империалистичен подход на водене на политиката с този, прилаган от Вашингтон? В Близкия Изток например.

Нека направя едно уточнение. Когато говорим за руска политика става въпрос за Кремъл, не за руския народ.

Това е много, много важно разграничение.

Не Русия прави нещо, а политиците. И в случая един единствен политик. Само един човек. Той взима всички решения понастоящем. С някой и друг съвет.

Но Думата е безгласна буква.

Вече няма истински парламент в Русия.

Но да, това е много уместно сравнение. Както видяхме при инвазията в Ирак например. И тази политика е пълен провал. Това е моето мнение.

Ние трябва да се учим от тези неща, че този вид разпространение на сила не създава приятели, а създава врагове.

Така че, да, мисля че това е основателно сравнение и аз не подкрепям външната политика на американското правителство.

За мен това са глупави, непремислени, арогантни грешки, извършвани една след друга в Близкия Изток и някои други части на света. Да, напълно основателно сравнение.

И в този контекст какъв следва да бъде правилния подход към ИДИЛ - Ислямска държава в Ирак и Леванта?

Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, когато задаваме въпроси за ИДИЛ, е кой трябва да търси отговорите?

Досега ИДИЛ не е нападнала САЩ. И аз не мисля, че военен отговор от страна на САЩ е допустим или оправдан.

Това е много сериозна заплаха за всички съседни страни и за населението им, тъй като тези хора са доста примитивни и жестоки.

Но за да бъда честен, не мисля, че това е проблем на САЩ.

Подходящо е да се каже, че американското правителство и британското с тях проведоха куп катастрофални политики, които доведоха дотук.

 Това е обосновано твърдение. Но тогава въпросът е какви са поуките, които трябва да се извадят от това.

Не си пъхате пръста в проблеми, който не разбирате!

И това е фундаменталната грешка на американското правителство.

Местното население - турци, сирийци, иракчани, йорданци и други имат всички основания да се борят срещу ИДИЛ, тъй като тя е заплаха за тях.

Но не мисля, че Канада, Западна Европа, САЩ имат отговорността да се намесват и да изпращат войници там.

И последната точка: президентът Обама изпрати военна сила едновременно в Сирия и Ирак, и според мен това е противоконституционно.

Конституцията на САЩ изисква Конгресът да вземе решение за военни действия, а не президентът.

В действителност той се опита, както други президенти в миналото, да заобиколи и пренебрегне Конституцията. И все повече американци се противят на това.

Ние искаме преди да изпратиш бомбардировачи и военни сили да минеш през Конгреса и да има съответният дебат и разрешение.

А досега президентът Обама пренебрегва това. И това предизвиква разгорещен дебат в САЩ и той може да плати скъпо за това на следващите избори.

За да завършим, споделете с нас визията си какво трябва да бъде развитието на либертарианското общество. Каква следва да са неговите цели? Какви са според вас най-добрите средства, с които либертарианците биха постигнали тези цели?

Има нужда от конструктивна програма за постигане на свободата, т.е. по-голям политически ангажимент, но това зависи от страната и от парламентарната система.

Също така ангажиране с образованието най-вече на младите хора. Да ги насърчим да поемат отговорността за бъдещето на държавата си. Да се каже ясно, че дългосрочната перспектива е важна.

Повечето политици мисля само за следващите избори, но гражданите трябва да мислят за бъдещето на своите страни.

Ето защо приобщаването на млади хора към либертарианството е толкова важно за насочването на политиката към дългосрочна перспектива.

То означава също и позитивна програма, да бъдеш склонен да защитаваш класическия либерализъм или либертарианството и да го защитаваш от екстремните идеологии на крайно-лявото и крайно-дясното, които промотират колективизъм и омраза.

Да бъдеш ангажиран в дебата, да бъдеш честен, да се вслушваш в другите хора и да отговаряш на техните критики.

Аз съм голям оптимист за дългосрочното бъдеще на либертарианските идеи.

Събития като това в България и на други места по света наистина ми вдъхват надежда за бъдещето. Че ще успеят да преодолеят проблемите, завещани от моето поколение.

Но трябва ли да търсят политическо представителство или има други средства, с които може да се въздейства върху процесите в обществото?

В крайна сметка лошите закони не се поправят сами. Някой член на парламента трябва да предложи поправката и да промени закона.

Въпросът е какво влияние може да имаш върху хората в парламента, за да прокарат това решение. Зависи от личните качества на всеки индивид.

Хора отиват в бизнеса и работят за подобряването на бизнес средата, търговската култура и продуктивната икономика. Това е принос.

Други отиват в журналистиката. Трети - в изкуството, науките.

Всички тези сфери на дейност могат да променят климата на идеите, сред които политиците взимат своите решения.

Това е дългосрочна стратегия, на която съм отдаден и аз. Н

В крайна сметка, както казваме ние, когато колелото се срещне с асфалта, когато караш, тогава се случва политическия процес.

Трябва да мислиш за лошите закони, глупавите закони, които могат да бъдат променени. И за по-добрите закони и по-добрите институции, които може да се създадат. А това става в парламента.

Том Палмър е изпълнителен вицепрезидент за международни програми в мрежата Атлас на най-изявените про-пазарни тинк-танкове в САЩ - Cato Institute, Вашингтон.

Отговаря за създаването и управлението на програми на 14 езика в световната мрежа от тинк-танкове.

Чете лекции в Северна Америка, Европа, Африка, Латинска Америка, Индия, Китай и в страни от Азия и Близкия Изток по политически науки, публичен избор, гражданско общество.

Публикувал е статии по политика и морал в Slate, Wall Street Journal, New York Times, Die Welt, Caixing, Al Hayat, Washington Post, The Spectator of London.

Автор на Realizing Freedom: Libertarian Theory, History, and Practice (разширено издание 2014), и редактор на The Morality of Capitalism (2011), After the Welfare State (2012), Why Liberty (2013), и Peace, Love & Liberty (2014).

Завършил е бакалавърска степен в St. Johns College в Анаполис, Мериленд, магистърската си степен по философия получава от The Catholic University of America, Вашингтон, а докторската - в Oxford University.

Том Палмър бе в София за участие в регионалната конференция на European Students for Liberty (ESFL) за югоизточна Европа на 18.10.2014.

Международната мрежа на студенти и млади хора, споделящи ценностите на либерализма. Организатори на събитието бе Българското либертарианско общество.

Лектори на конференцията бяха Красен Станчев-председател на борда на ИПИ, Кузман Илиев и Владимир Сиркаров-водещи на финансовото предаване по Bulgaria In Air Boom&Bust, Владимир Каролев-президент на Balkan Advisory Company, Дан Гросман-председател на борда на Атлас, Даниел Кадик от фондация Фридрих Науман.

Том Палмър от Cato Insitute изнесе лекция на тема „Peace is a choice“.

^{/Снимка: Deos.bg/}

Той видя София така:

^{/Снимки: Том Палмър, фейсбук/}

Вижте целия запис на интервюто във видеото.