Видимо и невидимо

Всяка неделя 17,30 - 18,30 ч.
 

Водещ: Калин Манолов
Редактор: Красимир Лаков
Режисьор: Янчо Янчев

Страшният морален съд - епизод 1, 14 февруари 2016

Журналистът Калин Манолов, Артистът Камен Донев, Икономистът Сашо Дончев, Философът проф. Тодор Танев оценяват разума, почтеността и справедливостта в икономиката, политиката и обществото през изтеклата седмица.
Публикувана:
Камен Донев
Камен Донев

Основната част от участниците в политическия живот у нас са непочтени, липсва разум дори във всекидневните им изказвания и няма справедливост в действията им, смятат събеседниците в първия Страшен (морален) съд в новия формат на предаването „Видимо и невидимо“ по Bulgaria ON AIR. В днешното издание, 14.02, на водещия Калин Манолов гостуваха Сашо Дончев (Икономистът), Камен Донев (Артистът) и проф. Тодор Танев (Философът), за да дадат своята морална оценка по темите за стабилността на кабинета, номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН и смисъла от референдумите за промяната на системата. Дискусията премина през призмата на разума (реална ли е нуждата от действието), почтеността (какви са мотивите на действащите лица) и справедливостта (ще бъде ли от полза за всички, които засяга).

По своеобразен начин и в турболентни времена кабинетът е стабилен, смята проф. Танев. „С ловкото лавиране между партньори, които са самите те променчиви, г-н Борисов за пореден път показа на нацията своята устойчивост. Не е случаен фактът, че на последните местни избори ГЕРБ получи доста сериозна подкрепа...“. Според него тази формула може да се запази дълго време, ако не се случи нещо по-драматично отвън или отвътре в страната. „В случая не визирам ДПС, Москва, Анкара и всички, които сме свикнали да обвиняваме, проблемът е вътре в България. Народ, който вярва на всичко, което му се подава, а следващият ден се държи, сякаш не е мислил така, как би реагирал при следващото гърмене на бушони?“, коментира още проф. Танев.

По темата стабилност Камен Донев изрази противоположно мнение: „Не изпитвам респект от българската политика и понеже се говори за стабилност, бих казал, че за 25 години имаме стабилно опростачване на хората, което продължава.“

Сашо Дончев постави под въпрос важността на темата за стабилността изобщо. „България има нужда от кабинет, който успява да организира по такъв ефективен начин ресурсите на обществото, че да постига целите на му. Тогава гарант за управлението на един кабинет е самото общество... Ако министър председателят има подкрепанта на обществото, дори останалите да го бламират, хората ще знаят как да излязат на улицата и да го подкрепят. Аз подкрепям това поведение“.

Дончев беше категоричен, че стабилност и спокойствие не са нужни никъде. „Трябва да има конкуренция, изобщо навсякъде е нужно да има свобода.“ Големият провал на прехода според него, за който е отговорен българският елит, е Конституцията, „общественият договор, написан въпреки волята и „благодарение“ на недостатъчната политическа култура на нашия народ, в който властта е в държавата, а не в народа“.

За българската номинация на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН проф. Танев заяви, че тук не става въпрос за партийна номинация. „Във всяка една от позициите имаше смисъл, но в момента всички те се изпариха, защото България има само един номиниран и при това няма да гласуваме всички. Тук няма нищо пратийно в буквалния смисъл на думата. Страховитият образ на България, който описвахме досега, се нарича партизанщина, партийност. Имаме старовремски партии, които не знаят много повече от това къде им е интересът и колко и какво биха могли да направят оттук нататък до мандата. Така не се прави голяма крачка“, коментира той.

Сашо Дончев каза: „Има един комплекс на българския елит, който ние избиваме в тези разговори, като примера с Григор Димитров и радостта на целият народ. Ако Бокова се е доказала в организацията, че може да бъде мениджър, ние защо трябва да ѝ пречим? Все повече се убеждавам, че идеологиите са оправдание за мръсниците. Най-напред прегръщат идеологиите, за да оправдават с тях мръсотиите си, след това са първите, които започват да ги осъждат“.

За референдумите Сашо Дончев отбеляза, че са основният инструмент за организация на живота на едно общество, защото чрез него то може да определя своите цели, ресурсите, които са необходими, на кого да се довери да постигне тези цели с тези ресурси. „Референдумът е най-важният инструмент в едно свободно общество, подчертавам свободно. В свободното общество държавата има много малко функции. Ние виждаме, че днес тя не ги изпълнява, за какво ми е стабилност тогава? Ако държавата не може да опази границата, двора, имота и кокошките на хората, живота на децата ми на улицата – за какво ми е? Да не говорим, ако не може да помогне за справедлив процес. Но ние нямаме избор, защото в конституцията ние не сме важни, държавата е важна. Сякаш фикцията държава се е родила с права и ги раздава – а това няма нищо общо със свободното общество.... Държавата е враг на свободата по дефиниция. Тя не може да бъде любима част от нашия живот. Затова референдуми до дупка,“ коментира Дончев.

Проф. Танев беше по-скептичен по отношение на референдумите. „Конституцията от 1991-ва година не започва с „Ние, хора“, а с „Ние, депутатите....“. Оттук се легимира единствената действителна тема сега -  Велико народно събрание. Всички други референдуми биха били недостатъчни. Те обединяват, сплотяват, вдъхват доверие, но не е достатъчно, за да ни превърне в Швейцария на Балканите. Затова трябва да бъдат балансирани. Преди да имаме следващ референдум, трябва да му издигнем нивото“.

„Много ми е тъжно, че думата държава се превърна в плювалник. Дори самите ние, казвам го с прискърбие, плюем държавата, обиждаме, представете си колко сме натрупали, че вместо тази дума да стои в едно чисто поле, тя се е превърнала в нещо много тъжно“, каза Камен Донев. Артистът заяви, че политиката трябва да се прави с любов и емоция.

Коментари ( 0 )