Invest/Or 31 октомври 2014

Димитър Вучев от Инвестор БГ прави задълбочен анализ на икономическите събития на седмицата и очертава очакванията на инвеститорите за предстоящите седем дни.

Кръстопътят пред икономиката на България

Поредният крах за страната ни или шанс за поемане по нов път? Във времена на несигурност подобни въпроси несъмнено са водеща част от цялостния пейзаж.

Как ще се развитие ситуацията в България оттук нататък, зависи за съжаление до голяма степен от политически решения, а не от строгите закони на икономиката и финансите.

За добро или по-скоро за лошо политиката влияе на икономиката, макар че това се забелязва от хората основно в лоши времена.

В добри такива, когато битува твърдението, че икономиката върви, политиците не са обвинявани за нищо и дори обират по-голямата част от лаврите. Сега пък сме на другата крайност - обвиняваме политиката за всичко.

И това не само в България, но и в цялата Европа.

Политическата нестабилност пък от своя страна води до избягване на дългосрочни решения.

А липсата на ясна визия за бъдещето потиска и настоящето.

Какво следва оттук нататък?

Кой е правилният коловоз за страната ни в условията на политическа и икономическа криза?

Насочваме се към водещия акцент през тази седмица у нас, който за пореден път бе ситуацията около Корпоративна търговска банка.

1.

След безпрецедентно 4-часово заседание, в сряда временната комисия по бюджет и финанси прие решение, с което на практика се оздравява поставения под особен надзор кредитор.

С текста отпада т. нар. автоматизъм, при който в момента Българска народна банка е задължена да отнеме лиценза на банка с отрицателен собствен капитал. В срок до 6 ноември парламентът трябва да приеме изменения в Закона за кредитните институции, с които да се задължи БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина.

Също до тази дата депутатите трябва да приемат и законодателни изменения, които да гарантират изплащането на гарантираните депозити според европейското право.

Ден по-рано от БНБ съобщиха, че всички направени констатации и заключения от одита в периода 7 юли–14 октомври потвърждават, че контролните и ръководни органи на КТБ са прилагали порочни банкови и бизнес практики.

Според БНБ Корпоративна банка в продължение на години е предоставяла неверни и подвеждащи финансови и надзорни отчети.

Интересен факт е, че паралелно с назначената оценка на активите от одитори БНБ е направила и собствена надзорна проверка‬.

В тази инспекция са взели участие 22 души, което е прецедент при положение, че при стандартните надзорни инспекции екипите се състоят от не повече от 6 души.

Ситуацията около банката е изключително динамична, като предстои вероятно през следващата седмица да разберем как ще се развие ситуацията с Оманския фонд, който изрази готовността си за подкрепи КТБ, но с уговорката, че помощ ще бъде предоставена и от държавата.

2.

Напускаме мислено България, за да се прехвърлим далеч отвъд океана в САЩ. Там Федералният резерв най-после сложи край на безпрецедентната си програма за изкупуване на активи.

Институцията прибегна до хода с оглед на множеството оптимистични сигнали от най-голямата икономика в света през последните месеци.

В съпътстващото решението изявление американските централни банкери използваха същата формулировка както в предходното заседание през септември. По думите им целесъобразно ще бъде да се запази сегашния целеви диапазон на лихвените проценти по федералните фондове за значителен период от време след края на количествените улеснения.

Въпросната формулировка -значителен период- от време според повечето заявки от страна на Фед вероятно сигнализира за намеренията на банката да измени ставките някъде през втората половина на 2015 г.

Въпреки това пазарите вече се подготвят да изчакат дори повече – докъм края на следващата година, на фона на забавящата се глобална икономика, която ограничава търсенето на американски стоки в чужбина.

Основният лихвен процент на Федералния резерв остава в диапазона 0-0,25% от декември 2008 г. насам.

3.

Оставаме отвъд океана, за да маркираме данните за растежа на американския брутен вътрешен продукт.

Най-голямата икономика в света е нараснала по-бързо от очакваното през третото тримесечие.

Брутният вътрешен продукт се е увеличил спрямо предходните три месеца с годишен темп от 3,5% при очаквания за покачване от 3,1%.

През второто тримесечие БВП на САЩ нарасна с 4,6%, докато през първото бе отчетен спад от 2,1%.

По този начин най-голямата икономика в света остава един от основните двигатели на световния растеж.

Международният валутен фонд очаква през тази година тя да нарасне с 2,2%, което ще е най-силният ръст сред всички развити държави.

За следващата година прогнозите са за покачване от 3,1%.

4.

От САЩ поемаме много на Юг, за да се прехвърлим в Бразилия.

Там настоящият президент Дилма Русеф очаквано бе преизбрана, след като успя да спечели доверието на повече от половината гласоподаватели в балотажа срещу опозиционния лидер Аесио Невис.

Гласуването премина тихо и спокойно, което свидетелства за стабилната демокрация в страната за разлика от ситуациите в много от останалите страни на континента.

Основният проблем в страната обаче продължава да е икономическата активност, която е изправена пред дълбоки предизвикателства.

В края на август Бразилия изпадна в рецесия за първи път от повече от 5 години вследствие на отслабването на инвестициите.

Брутният вътрешен продукт се сви с 0,6 на сто на тримесечна база в периода април-юни.

Данните за растежа през третото тримесечие се очакват в средата на ноември.

И докато победата на Русеф бе до голяма степен предвидима, то неочакваната новината дойде в сряда от централната банка.

Институцията реши да повиши основната лихвена ставка Selic с 25 базисни пункта до 11,25%, което не бе очаквано от почти никой от пазарните участници. Новината обаче бе възприета положително от анализаторите, които видяха в хода знак, че през новият мандат Дилма Русеф може да бъде по-решителна в желанието си да реформира икономиката.

Актив на седмицата

Покрай дебатите за новото правителство и казуса КТБ някак встрани остана една може би очаквана, а от друга – крайно притеснителна новина.

През последните 12 месеца в България е станало още по-трудно да се прави бизнес.

Страната ни не е отчела промяна по редица показатели, а по някои има дори отстъпление според годишната класация на Световната банка Doing Business. В ранглистата за 2015 г. България е на 38-мо място от общо 189 анализирани икономики.

Интересен факт е, че в региона на Югоизточна Европа лидер е Македония, която заема 30-о място, а втора е Черна гора на 36-а позиция.

За България сериозен проблем продължава да е свързването на бизнес обекти с електрическата мрежа, което е недопустимо за която и да е страна, имаща претенциите да се нарича развиващата се пазарна икономика.

Свързването с ток отнема над 4 месеца, докато за световния лидер в тази сфера - Южна Корея, този срок е 18 календарни дни.

Проблемите с правенето на бизнес, както и политическите неуредици и ситуацията с КТБ несъмнено тежат и върху икономическата експанзия в страната. Да погледнем ни първата графика за днес, която отразява растежа икономиката по тримесечия от началото на миналата година...

Друг важен момент, който се неглижира около последните ни политически проблеми е – вече можем да кажем – трайната дефлацията в страна ни.

Коментирайки състоянието на българската икономика и влиянието на случая КТБ върху нея, няма как да не отбележим и стрес тестовете на ЕЦБ.

Централната банка на еврозоната анализира капиталовата адекватност на 130 от банките в региона, като 25 от тях се оказаха не особено устойчиви на евентуални по-значителни рискове. B

Предстоящи събития

1.

На първо място поглеждаме към Стария континент, където традиционните си месечни заседания ще проведат централните банки на еврозоната и Великобритания.

През октомври водената от Марио Драги институция не измени лихвените проценти, след като предприе подобен изненадващ ход месец по-рано.

ЕЦБ остави основния лихвен процент на ниво от 0,05%, като очакванията са ставката да се запази и след следващата седмица.

Същото се отнася и за отрицателната лихва по овърнайт депозитите и ставката по пределното кредитно улеснение.

Сходна е и ситуацията във Великобритания, откъдето обаче нееднократно дойдоха сигнали за възможно покачване на лихвите в близкото бъдеще.

Въпреки всичко нестабилността на глобалната икономика вероятно отново ще накара банкерите да запазят както основната лихва от половин процент, така и мащабните покупки на активи.

2.

Събитие номер 2 отново идва от Европа. Става въпрос за производствената активност в редица страни от Стария континент и най-вече тази в еврозоната като цяло.

Повечето анализатори очакват подем в данните за октомври, след като през септември активността в промишления сектор се забави допълнително на фона на войната на санкции между Европейския съюз и Русия.

Въпреки всичко експертите се надяват на ускорение вследствие на началото на количественото облекчаване в Европа, което вероятно ще даде известен първоначален тласък. В по-дългосрочен план обаче перспективата "лесните пари" да са в основата на европейското възстановяване изглежда по-скоро химерно с оглед на множеството рискове, който те крият.

3.

Последните статистически данни, които ще имат особено важно значение за пазарите са тези за външната търговия на Обединеното кралство през септември.

Значимостта идва от факта, че месец по-рано, през август, британските внос и износ спаднаха до 4-годишни дъна.

Дефицитът по външната търговия със стоки и услуги пък се сви значително под очакванията, достигайки най-ниското си равнище в последните 5 месеца.

В последния си тримесечен икономически обзор Британската търговска камара посочи, че слабият износ и слабата активност в производствения сектор са били сред най-големите причини за забавянето на растежа на Острова през третото тримесечие.

Ускорението на британската икономика се забави до 0,7% след разширението от 0,9% в предходните три месеца.

Цялото предаване гледайте във видеото.