"Проблемът е, че липсва цяла палитра от механизми за защита на длъжниците. Един длъжник юридическо лице няма към кого да се обърне, ако неговият кредитор реши да го фалира", допълни адвокатът.

По думите му длъжниците ще са по-ценни, ако пак влязат в обществото и бъдат консуматори в него, отколкото да се съберат остатъците от имуществото им. Така те отново ще плащат данъци и ще бъдат активни потребители, обясни експертът.

Според него не е пресилена статистиката, че 1 млн. българи са в несъстоятелност. Експертът даде пример, че е лесно едно младо семейство да изпадне във фалит.

"Двама млади, на добри заплати, теглят кредит. Един остава без работа и те са във фалит, защото много рязко техните задължения надхвърлят разполагаемия им доход. Дори да се следва златното правило вноските да са 30% от разполагаемия ви доход, пак може да се стигне до фалит", допълни още адвокат Данов.

По този начин обаче банковата система си вкарва автогол, оцени експертът.

"Около 100 хил. души стават на 18 години всяка година и влизат в групата на хората, които ползват финансови услуги. Но те не са достатъчно, за да компенсират кредитополучателите, които вече са отпаднали. Така в един момент банковата система остава без хора, които да кредитира", аргументира се Данов.