Паническа атака! Депресия! – Провокативно, епизод 56

Гледайте “Провокативно” всяка неделя от 10:30 по Bulgaria ON AIR

21.05.2017 | 11:39
д-р Анета Аничкина

На 21 май в “Провокативно”: паническа атака и депресия. Какво са симптомите на тревожните разстройства? Кои са методите, чрез които можем да си помогнем? Защо е важно да се грижим за психичното си здраве? Водещата Милена Фучеджиева разговаря с психиатъра и психотерапевт д-р Анета Аничкина. "Трийсет-четиресетгодишните – това е най-активната възраст, което предполага най-високи нива на стрес", казва д-р Аничкина. Това е първият и най-съществен провокатор на каквато и да е психична болест. Не е причина, но е провокация. Причината е генетичната готовност. Ако човек няма генетична готовност и попадне във високи нива на стрес, преработва проблемите, излиза след около месец здрав и продължава живота си до следващия проблем. Когато има генетична готовност, остава в това състояните и се появяват симптоми, които бележат началото на болест. 
Броят на хората, засегнати от тревожни състояния расте. Той се увеличава заради високите нива на стрес, заради лошото здравеопазване или лошото възпитание по отношение на опазване на собственото здраве." Целия разговор гледайте във видеото: 

Животът на Сибила Маринова напомня на театрална постановка, която тя сама е режисирала. Сцената е София. Баща й е в ролята на Куция Бил, майка й е Баба Яга. Приятелят й е американецът Грегъри, накратко Грег, но според Сибила си е чист Григор. А тя е Сиси Графинята. "Каквото и да й се случи, тя намира смешната страна", казва Джони Пенков, който продължава разказа си в рубриката "Женските досиета Х" за тази непозната, но нестандартна и свободолюбива личност. "Срещам я един ден след зимата", спомня си Джони. "И тя с едни ботуши, обаче те разпрани – виждат й се чорапите. Аз я попитах "Сиси, какво става с тия обувки?", а тя ми отговори: "Ами аз разбрах, че когато цъфнат ботушите идва пролетта."

За здравето на духа, за паническите атаки като неизбежна част от съвременния начин на живот Милена Фучеджиева разговаря с журналиста Георги Тошев. Той споделя, че не е получавал традиционната паническа атака. "Разбира се, имало е ситуации в моя живот, в които чувстваш как въздухът не стига. Това са ситуации, в които се чувстваш без изход. И колкото и техники да знаеш, било от спортовете, които владеем, медитативни техники, йога, те никога не са достатъчни, за да вземеш едно решение или да излезеш от една ситуация. Няма значение полът, социалната принадлежност, както и това дали живеят тук, в Америка, в Австралия, Франция или Швеция. Тези панически атаки са част от живота на съвременния човек и смятам, че единствено превенцията, да знаем как да постъпим, как да не се стига до там, е нашият шанс да се справим." 

Традиционната анкета на предаването пита минувачите край Софийския университет получавали ли са някога паническа атака, защо броят на страдащите от психични разстройства расте и защо някои хора крият, че приемат антидепресанти. 

В предишния епизод от поредицата “Поколението” Ви срещнахме с тримата абитуриенти от Дома за деца лишени от родителска грижа “Олга Стоянова” и от Центъра за наставяне от семеен тип в град Дупница.

С помощта на благотворителната кампания “Мечтаната дреха” и на своите възпитатели Мариана, Петър и Васил ще се подготвят за абитуриентския си бал. Какво ги очаква след това и за какво мечтаят? Какви са проблемите и трудностите, преди които се изправят хората, работещи там, всеки ден? Директорът Красимира Александрова споделя, че има случаи, в които до децата се достига много трудно. “Това са деца, които дълго време преживяват травмата от изоставянето. Децата не избират родителите си. Децата се раждат чисти, непорочни. Ние, възрастните, сме тези, които правим тяхната съдба по-трудна. Всъщност през всичките тези години съм виждала различни съдби, старали сме се като екип да бъдем близо до децата. Но искам да ви кажа, че децата винаги са тъгували страшно много за близките си. Семейството е най-добрата среда, при която може да расте едно дете. Каквато и грижа да се полага за една услуга, поради липсата на близките, на семейството, на баба, дядо, мама, тате децата боледуват дълго време и тази травма няма как да бъде излекувана.”