Краят на ИДИЛ - начало на сблъсъка за "наследството" й

Анализ на водещия на Денят ON AIR Кузман Илиев, публикуван във в. Труд
Публикувана:

Краят на ИДИЛ е съвсем близо. Толкова близо, че регионалните играчи вече загърбват досегашните алианси срещу общия враг и се обръщат един срещу друг – в битка за това кой какво предстои да „наследи“ след погрома й.

Залповото начало на този очакван и взривоопасен процес бе даден от кюрдския лидер Масуд Барзани с реализирането на Референдума за независимост на Иракски Кюрдистан на 25 септември. 

Този смел ход подплаши Ирак, който с болезнена сила осъзна реалната угроза от разпад или загуба на огромна и важна част от територията си. А мълчанието и липсата на недвусмислено "не" към Ербил от американска страна допълнително наля вода в мелницата на анти-кюрдските настроения в Багдад, подклаждайки съмнението за западна подкрепа за инициативата. Наличието на кюрдски малцинства и страховете за териториалната цялост мобилизираха и Турция, Сирия и Иран да смажат в зародиш добиващата реални очертания кюрдска държава. И ако досега плановете за "наследството" на ИДИЛ бяха чертани деликатно и безшумно в контекста на общите усилия по смазването й, днес на картата нещата се поставят съвсем открито.

Съгласуван или не със САЩ, кюрдският референдум бе една велика стратегическа грешка, защото на практика унищожи и малките шансове на този народ да създаде своя независима държава. Основен знаков американски съюзник в битката срещу ИДИЛ на терен и с огромен принос във военните действия, кюрдският фактор е възприеман и като важен лост за прозападно влияние в целия регион.

Сблъсъкът на Ирак с Кюрдистан

Ударното военно навлизане на централното иракско правителство от началото на седмицата в оспорваните от кюрди и иракчани северни райони и най-вече в Киркук и Синджар е повратна точка в кюрдската сага.

Специалните отряди и иракските военни части, подкрепяни от ирански шиитски милиции като Ал-Хашд Ал-Шааби, бяха приветствани от арабите в смесените райони, които не искаха да стават част от една независима кюрдска държава. А Багдад успя да наложи пълен военен контрол над Киркук – петролното сърце на областта и основен приходоизточник в кюрдските планове. Военната база К1, летището, административните сгради – днес навсякъде се вее иракското знаме. С инвазията си на север Ирак запази териториалната си цялост, а превземането на Киркук и петролните му кладенци реално направи невъзможно стопанското оцеляване на една независима кюрдска държава в Ирак.

Целия анализ четете тук >>

 

 

Коментари ( 0 )