На война като на война

"България ще постави въпроса за евентуално отпадане на санкциите срещу Русия по време на българското председателство на Съвета на ЕС догодина“, каза българският премиер на 20 септември 2017 след среща с премиера на Полша Беата Шидло в София. Шидло, разбира се, не се съгласи с Борисов. Както не би се съгласил никой демократично мислещ човек с памет, малко по-дълга от тази на маймунските му братовчеди.

Силно се съмнявам, че гръмогласните привърженици на отпадането на „санкциите срещу Русия“ не знаят или са забравили защо бяха въведени те.

Но майсторите на пропагандата винаги разчитат на късата памет, и за съжаление почти винаги печелят. Затова дори събитията от вчера трябва да се напомнят многократно днес. С надеждата да не се повторят утре.

От март 2014 ЕС постепенно налага ограничителни мерки срещу Русия. Мерките бяха приети в отговор на незаконното анексиране на Крим и умишленото дестабилизиране на Украйна от страна на Кремъл. Ограничителните мерки на ЕС са пет вида: дипломатически; индивидуални (замразяване на активи и ограничаване на пътуванията на определени лица); ограничения за икономическите отношения с Крим и Севастопол; икономически санкции; и ограничения за икономическото сътрудничество. В резултат на тях Русия не е член на Г-8 от юни 2014 и оттогава срещите на върха се провеждат във формат Г-7; на 149 лица и 38 образувания бяха замразени активи и забранено пътуването в западни страни; Европейската инвестиционна банка спря да финансира Руската федерация; спряха преговорите за присъединяване на Русия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и към Международната агенция по енергетика (МАЕ), и т.н. Икономическите санкции бяха удължавани последователно с по 6 месеца след оценка на прилагането на договореностите от Минск и в момента са в сила до 31 януари 2018 г. Другите европейски санкции също в сила до март или юни 2018 г.

Американските санкции са още по-категорични.

Последният техен вариант, приет през август 2017, е насочен към руския енергиен сектор и налага нови ограничения върху инвестициите в руски компании. На американските фирми ще им е забранено да участват в проекти, в които руски компании имат над 33% дял. Европа, и по-специално Германия, реагира параноично на възможността да бъде спрян газпромският проект „Северен поток 2“, макар новите санкции да не въвеждат допълнителни нови санкции срещу енергийни проекти, освен ако президентът на САЩ не реши обратното, при това в съгласие със съюзниците си от ЕС. Но ако новите американски санкции наистина доведат до прекратяване на проекта "Северен поток 2″ , което е малко вероятно, това само ще поправи грешката на Брюксел да позволява подобен проект, чиято единствена цел е да бъде заобиколена украинската газопреносна система.

Досега западните санкции са причинили на Русия годишни загуби в размер на близо 1.2% от БВП, който е около 1 трилион долара.

Ако бъдат отново продължени през 2018, руската икономиката ще започне да губи годишно по три и повече процента от своя БВП. Санкциите визират главно финансовия, енергийния и отбранителния сектор, и би трябвало да не засягат обикновените граждани. Засягат ли ги обаче? Да. Храните поскъпват, заплатите намаляват, курсът на националната валута спада, безработицата расте. Възможно ли е да е другояче? Не. Теоретично би могло санкциите, които удрят най-чувствителното място на Русия – износа на петрол и газ, да предизвикат реформиране на икономиката й. Практически обаче това е изключено, защото би предизвикало неминуемо падане на режима на Путин, крепящ се на корупция и погазване на законността.

Рейтингът на Путин устойчиво е 65-67 %, доверието в него между 70 и 80 %, очаква се догодина да спечели четвърти президентски мандат. След като две трети от руснаците харесват и имат доверие на своя лидер, значи одобряват и действията му. Тоест, съгласни са да носят последствията от неговите действия. Включително и от санкциите. Проблемът е на другата една трета от руснаците, които не харесват Путин. Но такъв проблем имахме и ние, живелите комунизма, които не харесвахме Живков. Имаше такива малцинства и в останалите комунистически страни. Това не спря Запада по време на Студената война да налага далеч по-строги санкции върху Източния блок от сегашните санкции върху Русия. Достатъчно е да споменем само КОКОМ – Координационният комитет за контрол на износа, който съставяше списъци на стратегически стоки и технологии, забранени за износ в страните от Източния блок, и налагаше ограничения по използването на технологиите. Накрая Рейгън започна „Звездните войни“, Чернобил гръмна, и комунизмът падна. После и СССР се разпадна.

Сега Путин иска да възстанови СССР.

Затова мнозина правят паралели със Студената война. В съюз със Запада Съветският съюз спечели Втората световна, но загуби Студената война. Затова Русия поведе срещу Запада хибридна война. Сегашното ръководство в Кремъл обаче отрича да участва в нея. Тази колосална лъжа се приема за чиста монета от голяма част от жителите на Русия и от „полезните идиоти“ извън нея, защото Путин не се отчита пред никого. Той може да извършва каквито си иска „спецоперации” и да се радва на широка подкрепа вътре в страната, защото успя да изгради "телецентрична държава“, в която всички обществени институции от църквата до армията бяха подменени със съответната телевизионна картинка. Затова му е лесно да лъже и заслепени руснаци, и заблудени западняци. Как?

Като Гьобелс. Кремъл често припомня думите на Роланд Рейгън от 1980 г.: „Ние печелим, те губят“. Пост-съветска Русия се умори да „губи“, казват защитниците й. Кремъл си дал сметка, че програмираното пропадане на Русия никога няма да спре, след като всичките ѝ съседи последователно бяха привлечени (или купени) от един икономически – ЕС, и един военен съюз – НАТО, насочен срещу нея. Западните сили от XVIII век прилагали спрямо Русия „позорна политика на обсада“. Англосаксонската агресия срещу Русия приела формата на финансова и икономическа война. Москва очаквала и въоръжена агресия от страна на Запада, затова развива своето селско стопанство, превъоръжава армията си и подсилва своите стратегически съюзи като БРИКС и Евразийския съюз.

На тези очевидни глупости и лъжи вярват четири групи хора:

носталгиците по комунизма; любителите на конспиративни теории; убедените, че „всички са маскари“; търсачите на „алтернативни гледни точки“.

Първите три групи са почти безнадеждно загубени за истината. Лъжите на хибридната пропаганда обаче могат и трябва да бъдат разобличени пред четвъртата група. Тя е съставена предимно от млади хора без достатъчно жизнен опит, но с искрен стремеж към свобода и справедливост. Този естествен стремеж ги води до странни заключения. Например, че мнозинството руснаци одобряват лидера си, защото той споделя техните принципи и защитава техните интереси, а не заради тоталната пропаганда на режима и силовата разправа с всеки потенциален конкурент. Или че американският протекционизъм и икономически егоцентризъм са гибелни за света , но руският авторитаризъм не е нищо повече от народопсихология. И т.н.

Но най-вреден е безкритичният и безусловен пацифизъм на младите.

Не случайно преобладаващата част на руската хибридна пропаганда се концентрира върху него. Естествено, по-голямата част от хората не искат да воюват. Но има една малка част лоши хора, които искат. Затова войните никога не спират. И когато лошите хора решат да воюват, „аксиомата за ненасилие“ не работи. Едностранният пацифизъм се превръща в покана за агресия. Да, трябва да се забрани използването на въоръжена сила при разрешаването на спорове между личности и нации. Да, войната трябва да бъде поставена извън закона в името на човечеството. А режимите, които предизвикват войните? А правителствата, които употребяват насилие върху собствените си граждани? Те не трябва ли да бъдат поставени извън закона?

Не можеш да се противопоставяш на употребата на сила срещу въоръжени противници, и да я одобряваш срещу невъоръжени.

Или поне не трябва.

Иначе влизаш в хибридните сценарии на Москва.

Коментар на водещия на "Видимо и невидимо" по Bulgaria ON AIR Калин Манолов, публикуван в сайта Libertarium.net.