Угасващи съкровища: Манастирът в Искрец

Склоновете на красивата Понор планина крият останките на много интересни храмове
Публикувана:

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ, Фотография КОЛЕЛА

Чували ли сте термина "войнугани"? Тъкмо по неговите следи сме тръгнали в това издание на "Угасващите съкровища", което ни води в красивата планина Понор, западно от Своге.
 


РАЗХВЪРЛЯНИТЕ КЪЩИЧКИ по склоновете й днес се наричат Добравица, но в миналото са били войнуганско село с името Загъжене.
Войнуганите са се появили в разпокъсаните средновековни български държавици като особена каста воини на повикване. Обособени в отделни села, те били освобождавани от данъци и получавали наследствена земя, в замяна на задължението да се отзовават винаги, когато се свиква войската.

В СРАВНЕНИЕ С ОБИКНОВЕНАТА рая войнуганите били доста по-свободни и независими - и според някои учени тъкмо от тях започват българското възраждане и националноосвободителните борби.
А правото да задържат част от плячката им е давало възможност да строят храмове и манастири, каквито повечето други селца не можели да си позволят.

Само това е останало от старинния храм на Загъжене

ТЪКМО МЪЛВАТА ЗА ОСТАНКИТЕ от такъв храм ни е довела тук, край старото селско гробище на Загъжене. Описал ги е още Асен Василиев през 40-те години.
Ето какво е останало от този храм днес: една порутена стена, обрасла в храсталак, и един добавен по-късно оброчен кръст.   
Няма никакви извори, които да ни кажат кога е построена тази църква и дори на кой светец е била посветена. Архитектурните особености най-общо говорят за XVI-XVII век.
Но шансовете за реставрация и по-сериозно проучване са нищожни, а до броени години свлачището може да ликвидира и тези жалки развалини.

И от манастира в Брезе са оцелели само фрагменти
 

МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗНАЕМ за манастира "Възнесение господне" в съседното село Брезе - следващата стъпка по маршрута ни.
Кацнала в югоизточния край на селото, тази обител е била основана вероятно още през XII век. При османските нашествия е разрушена и днес са останали само част от стените на манастирския храм. В миналото учените говорят за следи от стенописи; днес от тях няма и помен. Средства и сили за възстановяването на храма не са се намерили; стигнали са само да се сложат маси за курбан. Тая потребност духовното непременно да се свързва с ядене и пиене си е чисто българска, доколкото имаме наблюдения.
След тези две тягостни развалини се упътваме към доста по-оживеното село Искрец и тамошния манастир "Успение Богородично".

Манастирът в Искрец с уникалния за Балканите баптистерий (кръщелно), построен по италиански образец
 

ОСНОВАН ПРЕЗ XIII век, разрушен през XV и отново възстановен през XVII, той е успял някак да надживее дори набезите на народната власт, ползвала сградите му за персонала на съседния санаториум. Днес от тези сгради не е останало нищо; но манастирският храм и уникалният седмостранен баптистерий до него си стоят и са в по-добро състояние, отколкото смеехме да се надяваме.



"Предната църква - наосът - е от XVII век, а притворът, който в миналото е бил килийно училище на Искрец, е от XIX", разказва ни отец Лъчезар Лазаров, архиерейският наместник на Годечката духовна околия. "В архитектурен план забележително е и изнесеното извън храма кръщелно, тъй като такива не се срещат често. По данни наши то е единственото на целия балкански полуостров".
Двете сгради днес са в приемливо състояние благодарение на покойния отец Васил Александров и на местни дарители, с чиито усилия основите и покривът са били хидроизолирани. "Макар стенописите да не са в завидно състояние, поне е направено така, че те да не се разрушават повече", подчертава отец Лъчезар.




ТЪКМО СТЕНОПИСИТЕ са най-голямата ценност тук. Те са в два слоя - горен, от средата на XIX век, и долен, който датира от самото начало на XVII век и се приписва на самия свети Пимен Зографски - една от най-ярките фигури в късното българско средновековие. Няколкото опита да се почистят старите фрески показват, че под напластяванията и солите те са в завидно добро състояние. Нуждаят се само от малко професионално внимание, за да се превърнат в наистина безценен паметник. Отец Лъчезар има готов проект за това и се надява, че съвсем скоро ще има средствата да го реализира. Ние можем само да се надяваме с него.

* "Угасващи съкровища" е съвместен проект на "КОЛЕЛА" по Bulgaria ON AIR и на Dacia България.

 

Коментари ( 0 )