Угасващи съкровища: От ръката на светеца

Сеславският манастир, изрисуван от самия св. Пимен Зографски, е жертва на уранодобива, българо-съветската дружба и на футболните вандали
Публикувана:

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ; Фотография КОЛЕЛА

Много от развалините, които посещаваме в "Угасващи съкровища", се намират в отдалечени, обезлюдени места. Често от тях е останало твърде малко, за да има смисъл от реставрация.

НО ДНЕС ЩЕ ВИ ОТВЕДЕМ ДО един храм, който и до ден-днешен пази изключителни съкровища на българската живопис. При това ги пази толкова близо до София, че дори не ви е нужна винетка, за да стигнете дотам.
 


Сеславският манастир се намира само на 2 километра над североизточния софийски квартал Сеславци, до Кремиковци. Лесно можете да го стигнете и с кола - пътят тръгва от горния край на селото. Там можете да хвърлите един поглед и на останките от старата средновековна църква "Свети Георги", датирана от ХV век.
По-нататък пътят става черен, но не беше проблем за нашия автомобил с предно предаване. Накрая ще ви посрещне ето тази гледка: всичко, което е останало от богатия някога манастир "Свети Николай Мирликийски".

СПОРЕД ЛЕГЕНДИТЕ МАНАСТИРЪТ бил основан през Второто българско царство от местния болярин Сеслав. Разрушен при османските нашествия, после възстановен през XV или XVI век, преживял е едно опожаряване от кърджалии през Смутното време и накрая е паднал жертва не на друго, а на българо-съветската дружба.
При социализма непосредствено до манастира е открит уранов рудник, чиято продукция се изнася изцяло за СССР. Заради това достъпът е ограничен и животът в "Свети Николай" замира. Известно време в църквата се отглеждали свине, а охраната на рудника практикувала уменията си в стрелбата върху иконите.

ЦЯЛО ЧУДО Е, ЧЕ ПОНЕ ХРАМЪТ е оцелял до наши дни. Като размери той е най-големият в цялата така наречена Мала Света Гора около София.
Архитектурата му е типичната за периода - опростена и приглушена отвън, за да не привлича излишно внимание. Истинската ценност е вътре под формата на три богати живописни слоя. Най-интересният от тях е датиран към 1616 година и се приписва на самия Св. Пимен Зографски и учениците му.

СВЕТИ ПИМЕН, роден под името Павел в София около 1540 година, е една от най-ярките фигури в късното българско средновековие. Възпитаник на атонските манастири, към края на XVI век той започва да обикаля страната и да окуражава строителството на храмове и манастири - над триста, ако се вярва на житието му.
Мнозина смятат Пимен Зографски за първата наистина възрожденска личност на България - повече от век преди Паисий, който пише за него с искрена почит.

ОТ РЪКАТА НА ПИМЕН тук е останал един препис на миней, който днес се пази в Националната библиотека. И, разбира се, прекрасните фрески по стените на храма. Но състоянието им не е точно такова, каквото бихте очаквали от един паметник на културата с национално значение.
Към безобразията от социализма са се добавили дребните вандализми от по-ново време, например разни футболни послания на очевидни полуидиоти, издълбани в самите фрески. Течовете от порутения покрив са увредили допълнително стенописите. Личат и следи от лястовичките, които дълги години са обитавали църквата.

ХОРА ОТ СЕЛОТО ни разказаха, че наскоро манастирът е бил предаден за стопанисване на съседния Кремиковски манастир, заедно със събраните за реставрацията му суми. Резултатът от това е един ремонт на покрива, който поне е прекъснал течовете, и тази съвсем неуместна и некадърно поставена алуминиева дограма.
Но реставрацията на безценните фрески е работа за специалисти и ще погълне доста по-големи суми.
Какви са плановете на софийската митрополия за бъдещето на храма ли? Така и не успяхме да получим отговор на този въпрос. Може би благочестивите отци се вдъхновяват от примера на свети Пимен, за когото Паисий пише така: "Бил иконописец, водел свет живот, но тайно... Прикривал се мъдро и изкусно пред хората".


---

* "Угасващи съкровища" е съвместен проект на Bulgaria ON AIR и Dacia България.

 

Коментари ( 0 )