Предизвестената смърт на парите

Банкнотата от 500 евро е само първата жертва на процес, който според някои окончателно ще ни отърве от книжните пари

28.07.2016 | 08:07 Редактор: Константин Томов
Предизвестената смърт на парите

 

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ*

 

Казват, че парите можели да говорят, но моите само ми махат за сбогом, шегуваше се един американски поет. Съвсем скоро всички ще трябва да помахаме на толкова обичаните хартиени късчета - отначало на най-големите и най-желани купюри, а после - и на книжните пари като цяло.

 

                                 Банкнотата от 500 евро скоро ще е само спомен

 

ПЪРВАТА ЖЕРТВА НА ТОЗИ ПРОЦЕС вече е факт - Европейската централна банка потвърди, че повече няма да печата банкнотата с номинал 500 евро. Същата банкнота, която испанците наричат "Ал Кайда" - от една страна, защото за повечето обикновени хора е по-неуловима и от Бин Ладен, а от друга, защото най-едрите банкноти са изключително удобни за финансиране на тероризма и на най-различни други незаконни дейности.

Отвъд океана в ролята на "ятак на терористите" е банкнотата от 100 долара, с лика на Бенджамин Франклин. Срещу нея се води официална кампания под лозунга Kill Benjamin - и начело стои не друг, а самият проф. Лари Самърс, бивш икономически министър при Клинтън, бивш президент на Харвардския университет и настоящ директор на Националния икономически съвет на президента Барак Обама.

“Време е да премахнем банкнотата от $100, защото незаконните дейности се улесняват, когато един милион долара тежат само 9.9 килограма", отбеляза Съмърс в статия за The Washington Post.

ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ НА ЕДРИТЕ БАНКНОТИ се пада твърде голям дял от парите в обращение. От съществуващите около 1.06 трилиона евро например цели 29% се падат на банкнотата от 500 евро, макар най-вероятно никога да не сте я виждали на живо. Не е ясно как точно тази огромна маса ще бъде заместена. Или може би изобщо няма да бъде замествана - все повече експерти вярват, че времето на книжните пари е изтекло. Главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Джон Крайън прогнозира, че кешът ще изчезне напълно “вероятно до 10 години”.

Правителствата като цяло не гледат добре на възможността за големи разплащания в брой. Франция вече забрани кешовите транзакции над 1000 евро. В страни като Норвегия, Дания и Швеция набират сила кампании за цялостно преминаване към електронни плащания. Тронд Бентуестен, изпълнителният директор на норвежката банка DNB, призова правителството да забрани книжните пари, понеже над 60% от тях били напълно извън контрола на държавата и се ползвали в сивия сектор.

 

     Във всяка от тези купчинки, конфискувани от колумбийската полиция, се крият по четвърт милион долара

 

 

ПЛАНОВЕ ЗА ДИГИТАЛНА ВАЛУТА имат и в Bank of England, разкри заместник-гуверньорът Джон Кънли пред Bloomberg Technology. Той обаче предупреди, че това може да има неподозирани за повечето хора последствия - "ще трябва да изнамерим нови начини да насочваме спестяванията на хората към инвестиции в икономиката, създаващи растеж".

Народната банка на Китай също обяви, че работи върху създаването на своя дигитална валута. Светът е на прага на истинска революция, която ще изхвърли портфейлите и ще ни направи още по-зависи от смартфоните ни - занапред покрай всичко друго те ще се превърнат и дебитни и кредитни карти, във ваучери за отстъпки и дори в касови бележки.

Плащанията чрез смартфон съществуват от години, включително и в България. Въпросът е колко ефективни (и сигурни~ ще се окажат виртуалните портфейли на Visa, MasterCard, Apple, Google и PayPal, за да бъдат въведено масово. И дали  банковата система ще успее да се адаптира към тази технологична революция в разплащанията. Въпросът е риторичен, защото всяка банка има финансов интерес от безкешовото общество. То ще направи банковия сектор буквално вездесъщ, намалявайки в същото време драстично разходите му за поддръжка на клонове и прочие.

ПОЛИЦИЯТА И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ АГЕНЦИИ също биха имали интерес от края на хартиените пари, защото това ще намали рязко паричните престъпления - а те са около 80% от сегашната дейност на криминалния контингент. Парите в брой (и в несравнимо по-малка степен виртуалните валути като биткойн) осигуряват анонимност и защита за организираната престъпност, наркотрафика, контрабандата на оръжие. Изчезването на хартиените пари ще прати в историята и фалшификаторите - макар че спокойно може да роди една изцяло нова категория хакери.

Автори като Дейвид Уоруик (The Abolition of Cash) вярват, че промяната ще е само за добро. В споминатия бестселър Уоруик твърди, че само в САЩ в "черния" сектор се въртят около 660 милиарда долара - което безкешовото общество ще ликвидира с един замах.

 

 

       Благодарение на електронните плащания парите в брой в Швеция се стопиха с една четвърт само за последните пет години

 

НО ОТКАЗЪТ ОТ МАТЕРИАЛНИТЕ ПАРИ крие и опасности, както показва челният опит на скандинавските страни. В Швеция е в ход подобен експеримент, участниците в който извършват разплащания само с електрони банкови карти. В резултат парите в брой в страната са се стопили с една четвърт само за последните пет години. Картите вече се приемат навсякъде - с тях можете да си купите дори фунийка сладолед на улицата. Променя се самото отношение на хората към парите в брой - ако някой например използва твърде много от тях, бдителните граждани ще сигнализират в полицията. Както коментира иронично един банков служител, „ако плащаш с пари в Швеция, значи нещо не ти е наред“. 

Един от водещите теоретици на безкешовото общество е проф. Тронд Андресен от Норвежкия университет за науки и технологии. В рисувания от него футуристичен свят всички плащания се осъществяват чрез безконтактни карти, приложения на мобилни телефони или други електронни средства. Всеки ще има банкова сметка, но не в търговска, а към централната банка - или направо към министерството на финансите. Това намалява „административното и финансово бреме“ за банките и финансовите институции - изчезва нуждата от скъпи охранителни услуги за защита и транспортиране на парите в брой.

Разбира се, банките ще продължат да съществуват и да заемат пари, но те ще набират своя капитал от централната банка, а не от вложителите. Това ще позволи на държавата и централната банка да установят централен контрол върху икономиката.

ЕДИН ОТ ПОЗИТИВНИТЕ ЕФЕКТИ от това ще бъде, че по-бедните и изостанали райони, в които банкоматите и банковите клонове почти не съществуват, ще получат лесен достъп до финансиране и ще имат равноправно участие в икономическия цикъл. Това ще ускори растежа, ако се вярва на теорията, че високият процент на кешови плащания действа възпиращо на икономиката. Парите ще се завъртат по-бързо. Да не говорим, че финансовата престъпност и сивата икономика ще изчезнат изведнъж.

Всичко това е звучи много примамливо и привлекателно. Но реалният проблем е, че за да съществува тази финансовата система, всички трябва да имат пълно доверие в нея. А точно в аспекта „доверие“ теорията на проф. Андресен започва да се пропуква. Спомените от последната глобална финансова криза са още твърде пресни.

Безкешовото общество ще задълбочи и тенденцията към отризателни лихви, която и без това вече си проправя път из европейските банки. В Швейцария например ABS въведе негативна годишна лихва от  0.75% върху депозити над 100 000 швейцарски франка. Ако вложите в нея 1 милион, след година ще имате само 992 500 франка. Когато всички пари станат дигитални, ще трябва да плащаме на банките, че ни ги съхраняват.

РАЗБИРАЕМО Е ЗАЩО идеята за отказ от реалните пари има и немалко противници. "Някои икономисти виждат в изоставянето на книжните пари решение на всичките си проблеми", отбелязва Томас Майер, създател на института Flossbach von Storch, пред Bloomberg. “Но подозирам, че те не са обмислили достатъчно институционалните последици от подобна стъпка. Тя отваря пътя към създаване на пари от частния сектор, а това вече е един изцяло нов свят".

Според президента на Bundesbank Йенс Вайдман, който е член и на Управителния съвет на ЕЦБ, опитите за ограничаване на кешовите плащания ще създаде у хората допълнително недоверие във валутата. В Австрия заместник-министърът на икономиката Харалд Маарер настоява правото на гражданите да използват пари в брой да се впише в конституцията. Дори в Дания кампанията "Изгорете банкнотите" започва да дава заден ход. "Мисля, че стана недоразумение какво реално предлагаше тази кампания", обясни пред The Financial Times Рене Томсен, управител на Асоциацията на датските банкери. Според него акцията не била срещу книжните пари като цяло, а срещу закона, който задължава всички магазини да приемат кеш. Изобщо, за да перифразираме Марк Твен, слуховете за смъртта на банкнотите може да се окажат силно преувеличени. И дори след 20 или 30 години ще можете спокойно да си купите бира с измъкната от задния джоб хартийка. Макар и не с банкнота от 500 евро.

----

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 71 / 2016