Иновациите-лост за укрепване на общността

Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/
Публикувана:

Интервю с Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ по повод конференцията "Образование и бизнес-Устойчиви общности", организирана от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria на 21 ноември 2016 в София.

 

Как определяте устойчивата общности?

- Като човек на точните науки и на техниката, ще се опитам да Ви дам прецизен отговор.

На първо място общност е група индивиди, които имат връзка помежду си; част от по-голяма група, която надхвърля границите на семейството; обикновено са групирани по време, интерес, място или някакъв друг признак и (последно, но може би най-важно по значение) имат споделени ценности, сплотени са и са със силно чувство за групова отговорност. Според това определение, АИКБ (или ако предпочитате – предприемачите, мениджърите и работодателите, компаниите, на които са обединени в АИКБ) е една общност.

В областта на индустриалните отношения акцентът попада върху други страни на понятието „устойчивост“: предотвратяване на конфликти (в това число на колективни трудови спорове); управление на кризи; изграждане на доверие между партньорите; върховенство на закона; социален диалог на национално ниво и на ниво ЕС, а в определена степен - и на глобално равнище чрез работата в Международната конференция по труда; повишаване на жизненото равнище; поддържане на устойчиви публични финанси.

Тези акценти бяха във фокуса Пакта за стабилност и растеж, който беше подписан между представителните организации на социалните партньори и изпълнителната власт в навечерието на приемането ни в Европейския съюз.

Така че устойчивата общност може да се определи един път като общност, която е устойчива в системно и структурно отношение, и втори път, като общност, сред чиито приоритети са изброените по-горе акценти. От тази гледна точка, АИКБ определено е една устойчива общност, готова да съдейства за създаването и поддържането и на други устойчиви общности.


 
Как Асоциацията на индустриалния капитал в България създава устойчиви връзки?

- Устойчивите връзки се създават точно в хода на работата ни за общността. Безспорно всичко започва от съществуването на една общност първоначално по формален признак, която след това се трансформира в здрава и жизнена общност. Тук имам пред вид началото на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която беше създадена като сдружение на публичните компании, на компаниите, които се котират на фондовата борса.

Както знаем, жизнената общност е онази човешка група, която „поддържа богатство от връзки и отношения вътре в себе си и с други групи“.

Ако приемем дефиницията, предлагана от Харалан Александров за „здрава общност“, то това е общност, която „насърчава развитието на всеки от своите членове, като предоставя многообразие от възможности на индивидите да реализират себе си чрез приноси към благополучието на групата“. Следвайки тези характеристики, ние можем да кажем, че АИКБ се оформя като жизнена и здрава общност, точно в рамките на своята работа в интерес на членовете на общността.

Първоначално беше извършена много сериозна работа за оформянето на законовата база на фондовата борса и на капиталовия пазар в България.

АИКБ работи много сериозно за създаването на етични кодекси, на кодекси за добро управление и за прилагането на други подобни добри практики в България. Тази работа се увенча с успех, беше оценена позитивно от бизнеса, което доведе до втория етап на разширяването на АИКБ – превръщането й в национално представителна работодателска организация на производствения сектор, на реалната икономика. Това вече е много по-широкообхватна общност, далече надхвърляща границите на публичните компании, които се котират на фондовата борса.

В продължение вече на двадесет години работим изключително последователно и упорито в защита на интересите на производителите от реалната икономика.

Работим и по отношение на законодателната база, и по отношение на прилаганите управленски практики, и по отношение на лансираните стратегии и политики. Ние в АИКБ полагаме системни усилия, за да не оставим без реакция нито един законодателен текст или акт на изпълнителната власт, който има някакво отношение към бизнеса, към индустрията и към образованието – било то професионално или висше.
Нашето участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), в Националния съвет за насърчаване на заетостта (НСНЗ), в Надзорния съвет на НОИ и в още над 40 тристранни и многостранни органа, в които се осъществяват индустриалните отношения в България, очертава формалната, законово установена рамка на работата ни в интерес на общността.

Така се стигна до третото разширяване на обхвата на общността АИКБ.

От 2012 г. насам АИКБ защитава дейно интересите и на микро-, малките и средните предприятия у нас. Същностно това става чрез заеманите позиции, защитаваните политики и преследваните средносрочни цели.

Формално това стана чрез интегрирането на няколко сдружения на малки и средни предприятия в структурата на АИКБ, сред които сме длъжни да споменем „Произведено в България“, Българската асоциация на малките и средните предприятия и Сдружение за защита на българските производители и търговци, както и редица браншови организации, които представляват изцяло малки и средни предприятия.
Точно работата по защита на интересите на членовете на общността и нейното относително добро огласяване в публичното пространство довежда до създаване на наистина устойчиви връзки между членовете на общността.


АИКБ е много устойчиво „сдружение в общността“.

Ние не се поколебахме да отидем дори и на открита конфронтация с институции и публични личности, когато интересите на общността бяха брутално накърнени, какъвто беше случаят с цените на електроенергията за индустрията и ценовата добавка „Задължение към обществото“. Такава беше реакцията ни и при опитите за ерозиране на капиталовите стълбове в пенсионната система.

 

Какви конкретни планове имате за развитието на общността, в която работи вашата организация?

- Експертите твърдят, че състоянието на социалния капитал в една общност се оценява по четири основни белега:

  •     доверието между членовете на общността;
  •     наличието на споделени ценности в общността;
  •     наличието на капацитет за сътрудничество в името на дългосрочни цели на общността;
  •     способност на общността да мобилизира ресурси за социално участие чрез устойчиви мрежи в общността.

За нас е от изключително значение АИКБ да се развива положително и в четирите изброени направления.

Ние няма да спрем своя постоянен мониторинг на законодателството, на решенията на изпълнителната власт и на провежданите политики. Ще продължаваме да ги анализираме, да даваме своите оценки, да даваме конструктивни предложения за подобряването им от гледна точка на развитието на бизнес средата. Когато става дума за напълно неприемливи действия и няма чуваемост – ще протестираме, така като вече сме показали, че можем.

Основно направление в работата ни ще продължи да бъде борбата с неформалната, сива икономика – от измерването й с инструментите, които сме изработили и използваме вече години на ред, до правенето на всякакви по-конвенционални и откровено иновационни предложения за ограничаването й. АИКБ има важен принос за въвеждането на т. нар.  „еднодневни трудови договори“, с които сивият сектор в зеленчукопроизводството и овощарството намаля. Сега е време да направим крачка напред – да въведем заплащането чрез ваучери с авансово платени данъци и да намалим рязко бумащината, възникнала около еднодневните трудови договори.

 

Какви са проблемите, които срещате при изпълнението й?

- Най-големият проблем са опитите на някои от участниците в индустриалните отношения и в социалния диалог да превърнат тези процеси във формални „упражнения“. Няма какво да бъдем дипломатични – тези постоянни попълзновения идват най-вече от страна на изпълнителната власт, която няма нищо против да се гордее с много добре институционализираният ни социален диалог и с отлично структурираните ни индустриални отношения, но само теоретично, а на практика никак не обича социалните партньори да си „пъхат носа“ във важните неща.

Примерно във въпросите, свързани с управлението на дълга.

Този подход е много по-разрушителен от проявяваната понякога консервативност и нежелание за каквито и да са промени в дадени области от страна на синдикатите.

 

Смятате ли, че изкуството, спорта, младежките инициативи допринасят за създаването на устойчиви общности?

- Да, категорично.

По този начин може да се допринесе много за създаването на сцепление, на „кохезия“ в общностите.

Ние също търсим подобни подходящи лостове за укрепване на общността – най-вече в областта на иновациите и развитието на човешките ресурси.

Съвсем наскоро подкрепихме първото издание на конкурса-изложение „Младежко техническо творчество“, чийто домакин беше град Горна Оряховица. Това първо по рода си за България събитие от 25 г. насам беше организирано от инициативен комитет, включващ Фондация „Милен Григоров”, НТС за Великотърновска област и фирми от региона, както и със съдействието на Община Горна Оряховица. С него се постави ново начало на прегледите на младежкото техническо творчество в страната.

В конкурса-изложение участваха ученици, студенти и младежи, които работят във фирми, използващи иновативни изделия и технологии. Областите, в които се състезаваха, бяха мехатроника, машиностроене, електроника и електротехника, роботика, приложна механика. Участниците се представиха с полезни модели, конструкции, изделия, макети, инструменти, софтуер и машини. В крайна сметка, участваха над 60 творчески колектива от училища, техникуми, университети, предприятия и компании, ученици, студенти и младежи от цялата страна. Участие взеха и екипи от БАН и Фондация „Университет за деца”.

 

Какви според вас са бъдещите предизвикателства, които ще срещаме в тази област?

- Предизвикателствата са не само бъдещи, те са и настоящи. Има една забележителна и едновременно с това доста песимистична книга на Зигмунт Бауман – „Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят“.

В нея се пледира, че в наше време е загубена сигурността, която е била същностна и възлова характеристика на предмодерната общност. Според Бауман с настъпването на модерната епоха, човекът „отвоюва“ пространство за свободната си, автономна човешка воля. Още по-точно, процесът на самото отвоюване на свободата се обозначава като „модерност“. Свободата обаче означава и поемане на риск, при това риск, който е несъизмеримо по-голям сравнено с блажените времена на предмодерната епоха. Свободата води до риск, рискът ерозира сигурността, а това руши общността.
Разбира се, това са общотеоретични разсъждения и спекулации, но действително духът на времето не благоприятства изграждането на общността или на общностите. В миналото, обединяването на хората около общи ценности и общи цели е било много по-лесно, отколкото днес.

Отделен въпрос е, че днес все по-трудно се прокарва границата между почтената защита на интереса на общността и нерегламентираното лобиране.

Така че поне за сега тенденциите в обществото вещаят полагането на все по-големи усилия за защита на интересите на общностите (в това число и на бизнес общността), като и за самото запазване на целостта на тези общности. Свободата води до риск, рискът ерозира сигурността, но дали  това руши общността или я сплотява?

 

Коментари ( 0 )