Сбъркаха ли медиите при отразяването на убийството в Русе

Коментар на водещия на "Необичайните заподозрени" - Георги Лозанов

12.10.2018 | 17:16
Сбъркаха ли медиите при отразяването на убийството в Русе

Прави са последователите на Ницше – всичко е борба за власт, което е причина да не може да се проведе дебат за нищо друго. Например, който не харесва ГЕРБ, не може да си позволи да хареса плочите в градинката пред „Свети Седмочисленици”. И обратното – който е от ГЕРБ, е длъжен да ги защитава. Така че въпросът какви са плочите, губи смисъл.

Дори събитие като жестокото убийство на 30-годишната журналистка Виктория Маринова бе използвано за залог в политическата надпревара. Ако убийството се окажеше битово, печелят управляващите, ако се окажеше заради професионалната дейност на убитата, печелят опонентите им. Този път спечелиха управляващите. И в деформираната перспектива на дебата започнаха да теглят от събитието дивиденти, които то не носи: щом убийството не е заради журналистически разследвания за корупция, значи не сме корумпирана държава и който го твърди, ни клевети. И щом журналистите лансираха грешната хипотезата в този случай, значи не са прави да критикуват властта във всеки друг.

Но как едно убийство, извършено от психопатия, може да бъде доказателство, че една държава не е корумпирана. То би било доказателство, само ако наистина беше заради разследванията за корупция, и то в обратен смисъл.

Властта, разбира се, видя шанс да се заяви като добра и да порицае журналистите, че са неоснователно подозрителни към нея, да ги накара да бъдат по-предпазливи. Известно е обаче, че добра власт не съществува, а само непрестанният журналистически и граждански натиск върху институциите ѝ ограничават техните лоши практики. А убийството на журналист, където и да е и заради каквото и да е, е основание за силен натиск.

Да убиеш журналист - тази тема ще обсъждаме днес с Илия Вълков от Асоциацията на европейските журналисти в „Необичайните заподозрени“ от 22 часа по Bulgaria ON AIR.

Във втората част на предаването ще си говорим за кино и литература. Киното още ли обича литературата – на този въпрос ще отговори красивото лице на фестивала „Синелибри” Жаклин Вагенщайн.

Тази седмица в София за четвърти път беше открит международният кино-литературен фестивал CineLibri, иницииран от издателство „Колибри”. Той е гордост за нашата култура, защото е единствен по рода си и същевременно е израз на загриженост в цялата съвременна култура. 

Целият коментар можете да прочетете в Offnews.bg.