Стачки, блокади и единство

От Жак Сапир

Публикувано тук http://russeurope.hypotheses.org/4985 на 25 май 2016.

Премиерът, правителството и пресата се обединяват срещу CGT и оценяват стачките в рафинериите като "социален тероризъм". Речта днес на Манюел Валс противоречи напълно с тази, произнесена през 2010. Истината в опозицията, грешка в мнозинството.. Но тревожното е, че практически, както и чрез полицейското си управление или чрез злоупотребеното използване на член 49-3, с което прие закона Ел Хомри, както и чрез езика си, той насажда атмосфера на гражданска война във Франция.

Прави го, докато поне на теория живеем в състояние на извънредно положение. Това поведение е напълно безотговорно и днес представлява заплаха за гражданския мир.

Цената на ЕС и еврото

Истината, отричана от правителството, но разкривана масово от многобройните декларации на лидерите на ЕС е, че този закон Ел Хомри е цената, която трябва да платим на Брюксел, на ЕС и на еврото, за да приеме дефицит извън нормите /1/.

Знае се, че различни европейски инстанции обвиняват Франция в "липсата" на реформи и я заплашват с дисциплинарни мерки. Всъщност законът е стриктното приложение на Лисабонската стратегия и Великите насоки на политикономиката, изготвени от генералната дирекция по икономическите въпроси на ЕК /2/. Затова правителството държи толкова на тях и не иска, нито може, да отмени решението си.

Т.е. ние сме откупени, което е логично, защото вече не сме суверенни. Но този закон не е част от откупа. Еманюел Макрон, министърът на икономиката обяви политика на умерени заплати, или диета за служителите, докато се противопостави на подобна мярка за ръководителите. Добра логика за човек, който бърка правителство с административен съвет. Защото в съзнанието на господин министъра е запечатан фактът, че Франция не може да възстанови конкурентноспособността си, освен при "най-мълчаливия/най-евтиния" труд. Волята да вкара всички преговори в тясната рамка на "търговските договори" в ущърб на браншовите споразумения или националните договори отслабват рязко силата на работниците пред работодателите.

Отношение на сила и легитимна защита

Отношението на сила, ето думата, която дразни, но въпреки това се налага. Преговори може да има само чрез сила и често чрез включване на външни фактори в преговорите. Което директно ни води към въпроса за сегашните стачки и блокади. Конфликт има, ясно е за всеки.

Конфликтът противопоставя правителството и една голяма част от "политическата класа" "от ляво", както и от дясно, на голяма част от населението. Сондажите дават 70-74% несъгласие със закона /3/. Усилването  на протестите отекна сред партията, наречена "социалистическа", правителството се оказа лишено от мнозинство и реши да използва член 49-3, който - ни повече, ни по-малко - е срамно заобикаляне на процедурата /4/. От тази гледна точка прибягването до по-насилствени форми на борба се оказва легитимна защита. Легитимна социална защита, със сигурност, срещу мерките, заложени в един закон, който бе наложен от чужбина и потъпква правилата на демокрацията, но тази легитимна социална защита е не по-малко легитимна.

Ясно е, че формите на борба създават безредици и засягат хора, които не са преки участници в събитията. Но това безредие просто е реакция на първоначалното безредие, което доведе до използване на 49-3. Да се претендира тогава, че е защита от последиците, а не причина за тях, е чиста проба лицемерие. Не може да се осъждат блокадите, освен ако не бъде осъдено прилагането на член 49-3 и като цяло, тактиката на правителството, предизвикала полицейска реакция на социално явление. Всъщност Манюел Валс се оказа копие на Жюл Мош.

Лицемерие и единство

При това, това не е единственото лицемерие, предизвикано от протестното движение. Как да квалифицираме иначе отношението на ръководителите на една партия, която прокламира на всеослушание съпротивата си на практиките и политиките, написани от ЕС, но която говори за "ред" само когато става дума за блокади на рафинерии и складове за гориво. И все пак трябва да се знае, че те не осъждат легитимната защита по системен начин. Трябва да си помислят върху произхода на безредиците, които се правят, че осъждат, и тогава ще видят цялото несъответствие в позициите си.

Има още много лицемерие в осъждането на блокадите от тези опозиционни депутати, които първи се възмущават от европейските мерки и срещу липсата на суверенитет, но на които им се повдига, когато работниците преминат към действие.

Накрая има невероятно лицемерие и в поведението на членовете на партията "на социалистите", които осъждат без да осъдят закона Ел Хомри и които отказват да нарекат нещата с истинските им имена, защото добре разбират, че първоначалната причина на всичко това е ЕС и еврото.

Това, което днес застрашава Франция е съчетанието на две явления. От една страна инатът на това правителство, оповаващо се на чужда сила и което, за да не разочарова истинските господари, е готово да потопи страната в гражданска война. От друга страна, става дума за всеобщо лицемерие и липса на единодушие, което показва лицемерието. Защото нашите противници, тези от Франкфурт и Брюксел, тези, които искат да наложат на Франция това, което вече наложиха на Гърция, Испания и Италия, те самите са единни.

[1] Voir http://www.lefigaro.fr/vox/politique/2016/05/17/31001-20160517ARTFIG00137-ce-que-la-loi-el-khomri-doit-a-l-union-europeenne.php
[2] Voir le « Rapport pour la France » établi en février 2016 par les services de la commission européenne, pp. 82 et ssq. http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/csr2016/cr2016_france_fr.pdf
[3] http://leplus.nouvelobs.com/contribution/1512903-les-francais-hostiles-a-la-loi-el-khomri-le-peuple-a-ete-et-reste-tres-mal-informe.html
[4] Voir Sapir J., « Nous y voilà (49-3) » note publiée sur le carnet RussEurope le 11 mai 2016, https://russeurope.hypotheses.org/4941

Публикува се със знанието на автора.

Превод Силвия Грозева