"Оковите не се виждаха": Бивша асистентка на Епстийн разказа за години на насилие, страх и контрол

Година след смъртта на финансовия магнат и осъден сексуален престъпник Джефри Епстийн, Аня (името е променено) губи жилището си в Ню Йорк, но успява да се измъкне от среда, която описва като кошмар.

Тя живеела в един от апартаментите в Манхатън, използвани от Епстийн, за да настанява жени, които е насилвал. По думите ѝ след смъртта му брат му Марк Епстийн дошъл до вратата ѝ и ѝ казал, че трябва да напусне.

"Все още се опитвам да осъзная, че съм била жертва на насилие години наред. Не бях окована или затворена в мазе, но оковите бяха там – просто не се виждаха", разказва тя.

Епстийн, който почина през 2019 г., докато очакваше процес по обвинения в трафик на непълнолетни с цел сексуална експлоатация, описвал своята система като "култ", в който той е лидерът, твърди Аня.

Тя за първи път разказва подробно за живота си като една от неговите "асистентки" - група жени, които живеели в негови имоти, били на разположение по всяко време и според нея редовно били подлагани на сексуално насилие.

(Марк Епстийн отрича да е знаел за престъпленията на брат си.)

Как Епстийн привличал и контролирал жените

Аня разказва, че жените били въвличани чрез обещания за работа и внимателно изградени заблуди. Според нея след това Епстийн започвал да контролира различни аспекти от живота им - финансите, контактите им и решенията им.

Тя твърди, че той следял външния им вид и дори я принудил да се подложи на ненужна операция, която оставила белези.

Подобна картина описва и друга бивша асистентка - Сара Келън, която заявила пред Комисията за надзор към Камарата на представителите на САЩ, че Епстийн постепенно е разрушил способността ѝ да взема самостоятелни решения и я е направил зависима от него.

Психологът д-р Тара Куин-Сирило, която работи с жертви на контролиращо поведение, посочва, че подобна манипулация може да засегне и възрастни хора.

"Много хора смятат, че само деца могат да бъдат подложени на такъв тип влияние, но възрастните също могат да бъдат въвлечени и контролирани", казва тя, цитирана от BBC (Би Би Си).

Обещание за кариера в модата

След присъдата си през 2008 г. за сексуално посегателство над непълнолетно момиче Епстийн променил подхода си и започнал да се насочва предимно към пълнолетни жени, много от тях от Русия и Източна Европа.

Аня е израснала в Русия след края на комунистическия период. След като завършила образование, тя заминала в Европа, за да работи като модел, и имала стабилен живот, приятели и семейна подкрепа.

В началото на 20-те си години тя се срещнала с модния скаут Даниел Сиад в Париж. Той я похвалил за интелигентността ѝ и ѝ предложил да я запознае с човек с връзки в модната индустрия – Джефри Епстийн.

Днес Аня смята, че срещата е била част от предварително организирана схема.

Беше пълна постановка", казва тя и определя Сиад като "професионален трафикант".

Името на Сиад фигурира хиляди пъти в документите, свързани с Епстийн, публикувани от американските власти. Адвокатът му е заявил, че той не е знаел за опасността, която Епстийн представлявал.

Постепенно въвличане и първи злоупотреби

Аня разказва, че първата ѝ среща с Епстийн била в неговия голям апартамент в Париж. Тя се чувствала спокойна, защото там имало още две жени.

По думите ѝ Епстийн я помолил да се съблече по бельо, за да оцени тялото ѝ за моделска работа. След това ѝ казал, че не е във форма и трябва да тренира повече.

Тя вярвала на обещанията му, че ако положи усилия, той ще я срещне с правилните хора в индустрията.

Епстийн задавал лични въпроси за семейството ѝ, целите ѝ и мечтите ѝ. Според Аня това я карало да вярва, че той я разбира.

"В модата никой не ти задава такива въпроси", коментира тя.

"Ела да работиш за мен"

След месеци на обещания за развитие в модния бизнес Епстийн организирал среща с агенция за модели, но според Аня тя продължила по-малко от половин час.

По-късно той ѝ казал, че не е подходяща за пазара в Ню Йорк и че не е достатъчно добра.

След това я поканил да го посети във Флорида, където излежавал присъда. Именно там, по думите ѝ, я е нападнал сексуално за първи път.

Аня разказва, че след случилото се Епстийн се пошегувал с останалите асистентки, че тя е "много срамежлива", а реакцията им я накарала да се обвинява сама.

По-късно, след публикуването на документите по случая, тя осъзнала, че е била въвлечена в продължителна манипулация.

Живот под пълен контрол

След като модната кариера не се развила, Епстийн ѝ предложил работа като негова асистентка.

"Ще те науча на истински бизнес. Ще пътуваш и ще се срещаш с важни хора по света", спомня си Аня думите му.

Вместо това тя твърди, че почти не получавала реални задачи, но била на разположение 24 часа в денонощието.

Епстийн контролирал финансите ѝ и зависимостта ѝ от него. Тя нямала собствена банкова сметка и необходимите документи, за да наеме жилище.

"Аз съм твоето здравно осигуряване", казвал ѝ той, когато имала нужда от медицинска помощ.

Страх, заплахи и доказателства за контрол

Аня разказва, че когато една от асистентките избягала, Епстийн наел частен детектив, за да я намери.

Тя твърди, че той ѝ показал документи, според които жената му дължала 700 000 долара, като по този начин изпратил послание, че напускането ще има последствия.

Според Аня Епстийн събирал компрометиращи материали за жените и им напомнял, че разполага с техни снимки.

Тя разказва и за случай, при който организирал фотосесия с асистентките си и заявил, че заснемането ще му гарантира, че те никога няма да се обърнат срещу него.

Жените били карани да му пишат т.нар. "писма на благодарност", в които го хвалели.

"Страхувах се, че никога не му благодаря достатъчно", допълва Аня.

"Екосистема на злоупотреба"

Най-трудната част от преживяното според Аня била, че самата тя трябвало да привлича други жени към системата.

"Той изгради цяла екосистема на злоупотреба, която работеше в негова полза", категорична е тя.

Според нея присъствието на влиятелни хора около Епстийн допълнително е създавало усещане за легитимност.

Аня и Сара Келън впоследствие са получили компенсации от фонда за жертви на Епстийн, създаден за финансово подпомагане на оцелелите.

Днес Аня говори публично с надеждата да помогне на други хора да разпознаят подобни отношения.

"Не съм по-специална от останалите. Просто намерих сили да продължа и да оцелея. Ако аз мога, и вие можете", завършва тя.

Снимка: Департаментът на САЩ