Опасни ли са векторните ваксини и как се лекуват тромбозите?

Усложнения се проявиха след ваксиниране с AstraZeneca, а сега подобни случаи има и с ваксината на J&J

15.04.2021 | 23:25 Редактор: Здравко Черкезов
Опасни ли са векторните ваксини и как се лекуват тромбозите?

След като през изминалите месеци се стигна до синусови мозъчни тромбози при млади хора, имунизирани с препарата на AstraZeneca, изглежда че подобни случаи се наблюдават и след прилагане на ваксината на Johnson&Johnson (J&J). В САЩ имунизациите с този препарат бяха временно прекратени.

Общото между двата препарата е, че и в двата случая става дума за векторни ваксини, базирани на безвредни за хората вируси-носители, които вкарват елементи от генома на протеина на SARS-CoV-2 в клетките. Имунната система реагира на тези протеини и образува антитела.

Но случайно ли е, че редките венозни мозъчни тромбози се появяват вече при две от векторните ваксини? Ето най-важните въпроси и отговори:

Колко чести са случаите на синусови мозъчни тромбози след ваксиниране?

Случаите са много редки. Във Великобритания, където до 24 март бяха поставени към 18 млн. дози от ваксината на AstraZeneca, се стигна до 30 случая, от които седем завършиха със смърт. В Германия до 29 март бяха поставени 2,7 млн. дози с тази ваксина и бяха установени 31 случая на мозъчни тромбози, в резултат на което починаха девет души.

До 13 април препаратът на J&J е предизвикал шест случая на тромбози в САЩ, но без смъртни случаи. До момента там са били приложени 6,8 млн. дози.

Роберт Кламрот, главен лекар на клиниката по вътрешна медицина от болницата "Вивантес" в Берлин, подчертава, че ваксинациите могат да предизвикат и други нетипични тромбози, като например тромбози на коремните вени и артериални тромбози.

Има ли ясна връзка между тромбозите и имунизациите?

Синусовите мозъчни тромбози са по принцип изключително редки. Годишно на един милион население се падат по не повече от два до пет случая на мозъчни тромбози, затова медиците виждат ясни признаци, че сега наблюдаваните случаи са свързани именно с ваксините.

Забелязва се също, че въпросните случаи са констатирани между четири и 16 дни след имунизациите. Това е необичайна честота, казва микробиологът д-р Кристиан Богдан, член на постоянната имунизационна комисия към института "Роберт Кох", цитиран от DW.

Кои са по-често засегнати - жените или мъжете?

Жените са малко по-често засегнати от мъжете, а по-младите хора - повече, отколкото по-възрастните. Но пък с препарата на AstraZeneca в Германия са били имунизирани повече жени, отколкото мъже.

Математически при жените вероятността да заболеят от синусова мозъчна тромбоза след ваксинация е около 20 пъти по-висока, отколкото без ваксинация. При мъжете този показател е 15. Това е известен индикатор за връзка между ваксините и рядкото усложнение, но от гледна точка на ниския брой случаи, не е достатъчно показателен.

Всички шест случая от САЩ след имунизация с препарата на J&J засягат жени на възраст между 18 и 48 години.

Какво е известно за микробиологичните процеси?

Имунолози от университета в Грайфсвалд публикуваха в края на март резултатите от свое проучване за предполагаемия механизъм на действие. Явно става дума за автоимунна реакция, като отговор на т.нар. тромбоцитен фактор-4. Това е един повърхностен протеин, който участва в имунния отговор, струпвайки около себе си имунни клетки с определени рецептори и така усилва локалния имунен отговор.

Сред медиците този феномен е известен като "хепарин индуцирана тромбоцитопения" (ХИТ). Това е усложнение от лечението с кръвосъсирващия препарат хепарин, водещо до намаляване на тромбоцитите.

Но в случая с ваксинациите тромбоцитният фактор-4 очевидно реагира не на хепарина, а на нещо друго, предполага берлинският медик Кламрот. Това друго би могъл да е векторът (т.е. вирусът-носител).

Как се диагностицират мозъчните тромбози?

Когато у медиците се породят съмнение за тази диагноза, те могат бързо да установят заболяването с обикновен антигенен тест, който реагира на комплекса хепарин-тромбоцитен фактор-4. Това би бил индикатор за нарушение в кръвосъсирването, което активизира тромбоцитите – същият ефект се наблюдава и след приемането на хепарин. При три от пациентките в САЩ е била диагностицирана именно такава тромбоцитопения.

Как се лекуват тромбозите?

Най-ефективното средство - наред с приемането на други средства за разреждане на кръвта - е лечението с определени имуноглобулини, казва д-р Кламрот. Тези специфични антитела на имунната защита заливат - опростено казано - имунната система, като по този начин изтласкват нежеланите и вредни антитела, които предизвикват тромбози.

Всички векторни ваксини ли са под подозрение?

Това, че феноменът се проявява вече при две от векторните ваксини, безпокои медиците. Фактът, че двете ваксини са на един и същ принцип и предизвикват едни и същи проблеми, говори по-скоро за това, че самият вектор е причината, казва Йоханес Олденбург от Университетската клиника в Бон.

Досега обаче не са били оповестявани случаи на тромбоцитопения при руската ваксина Sputnik V или при китайската векторна ваксина CanSino.

Кламрот се надява на по-нататъшните изследвания на имунолозите от Грейфсвалд. "Има различни хипотези - в момента се все още нямаме отговор."

Снимка: Bloomberg L.P.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК


1
0 rate up comment rate down comment 0
Нина
преди 2 години