Почина Маргарет Тачър (видео)

Желязната лейди налагаше свободния пазар, създаде термина "приватизация", воюваше безмилостно с ИРА и смяташе ЕС за "Белгийска империя".

08.04.2013 | 15:09
Почина Маргарет Тачър (видео)

(разширена в 15:05)

Маргарет Тачър, първата жена-премиер в историята на Великобритания, почина тази сутрин от инсулт на 87-годишна възраст. Дори известният с левия си уклон в. The Guardian я определи като най-влиятелния британски политик от Уинстън Чърчил насам и като един от най-мощните застъпници на свободния пазар в световен мащаб.

Баронеса Тачър се е споминала кротко в съня си, съобщи говорителят й, упълномощен от сина й Марк. "Научих с огромно прискърбие за смъртта на лейди Тачър. Загубихме един велик водач, велик министър-председател и велик британец", коментира настоящият премиер Дейвид Камерън, който е наследник на Тачър и като лидер на Консервативната партия. Говорител на Бъкингамския дворец съобщи, че и кралица Елизабет ІІ била опечалена от новината.

Родена като Маргарет Робъртс на 13 октомври 1925, бъдещата "Желязна лейди" първоначално се дипломира като химик, преди да се насочи към адвокатската професия. През 1959 е избрана за член на Камарата на представителите; през 1975 оглавява Консервативната партия. Като министър-председател служи 11 години (1979-1990) – най-дългото управление в Обединеното кралство от 1827 година насам. Тя бе първата жена на толкова висок пост не само в родината си, но изобщо в Западна Европа. Тачър вероятно можеше да управлява и по-дълго, ако собствената й партия не се бе разбунтувала срещу нея заради един нов данък през 1990.

През последните години баронеса Тачър бе в разклатено здраве след два прекарани инсулта, а смъртта на съпруга й сър Денис Тачър я накара окончателно да изостави всякакви светски изяви.

Наричаха я "Желязната лейди" отчасти заради хладните й маниери, отчасти заради пословичната й неотстъпчивост. Тя бе основен съюзник на Роналд Рейгън в края на Студената война и един от първите западни лидери, потърсили контакт с Михаил Горбачов (каза, че с него "може да се прави бизнес").

Тачър бе страстен застъпник на свободния пазар, на приватизацията (самата дума произхожда от нейната програма) и на икономическите реформи. Под нейно управление Великобритания преживя истински разцвет – донякъде и благодарение на новооткритите петролни залежи в Северно море. Опитите на синдикатите да осуетят реформите й бяха пренебрегнати и в крайна сметка прекратени (след продължилата цяла година национална стачка на миньорите през 1984-85).

Във външната политика баронесата бе също толкова желязна – тя приложи твърда ръка срещу аржентинската хунта в спора за Фолклендските острови и проведе безмилостна война срещу Ирланската революционна армия (ИРА). Терористите едва не я убиха в отговор при бомбен атентат в Брайтън през 1984.

Тачър бе известна и с евроскептицизма си – наричаше Европейския съюз "Белгийската империя", и изрично договори Великобритания да си получава обратно в пълен размер вноската в единния бюджет (т.нар. британска отстъпка). Не промени и позицията си за апартейда в ЮАР – до самия край на управлението й Нелсън Мандела остана "терорист" за британското правителство.