Мами ли ни статистиката за коронавируса?

Няколко фактора изопачават сериозно данните за смъртността в тази епидемия

01.04.2020 | 16:57 Редактор: Ралица Братанова
Мами ли ни статистиката за коронавируса?

"Степента на заболяването се простира от лека до много тежка, и дори до смърт. Хоспитализациите и смъртта се случват най-вече сред рисковите групи от населението. В световен мащаб епидемията се оценява на 3 до 5 милиона случая на тежки заболявания, и между 290 000 и 650 000 респираторни смъртни случая". 

Горният цитат е от доклад на Световната здравна организация, но не се отнася до коронавирусната пандемия. Става въпрос за обикновения сезонен грип.

Всяка година една опасна вирусна инфекция обикаля планетата и причинява смъртта на стотици хиляди хора (срещу около 40 000 за коронавируса в периода ноември - март). Но това не ни кара да се затваряме вкъщи, да забраняваме разходките в парка и да блокираме икономиката. Не ни кара да носим маски и ръкавици, в много случаи не ни спира да ходим на работа с течащ нос и кашлица. Даже не е в състояние да убеди мнозинството да се ваксинира, макар че ваксината е доказано ефективна, без странични ефекти и струва колкото опаковка аспирин и сироп за кашлица. 

Не преиграваме ли с коронавируса?

Защо тогава човечеството изведнъж стана свръхчувствително и е готово да пожертва не само благосъстоянието, но и значителна част от свободата си? 

Има две причини. Едната е, че грипът е нещо познато и безинтересно, докато коронавирусът е непознато, плашещо и интересно. Това му отрежда внимание, на каквото и най-опасният грипен щам не се е радвал. Втората причина е статистиката. Тя ни казва, че Ковид-19 е десетки пъти по-опасен от грипа.

Смъртността варира от ден на ден, но нека вземем данните от 31 март:

  • Малко над 801 000 заболели в световен мащаб, 38 771 починали, или средна смъртност от 4.83%. Това е тройно или дори четворно над зловещия Испански грип от 1918-1919 година и многократно над обичайния сезонен грип, при който смъртността е около 0.1% в развития свят. 

Само че статистиката е както полезно, така и пословично коварно нещо (фактите са упорити, казваше Марк Твен, но статистиката е по-отстъпчива). Проблемът в случая е, че никой не разполага с фактите - тоест никой не знае какъв е общият брой заболели. 

За момента статистиката отчита предимно най-тежките случаи, вероятно пропуска голяма част от леките и изобщо не включва хората, които прекарват вируса безсимптомно - а според много експерти те са към 50% от заболелите. 

Главният въпрос: Кой колко тества?

Смъртността варира много и от държава до държава. Едната причина е в демографските различия: Италия и Испания, които са сред страните с най-висока продължителност на живота в света, имат многолюдно и социално активно население в рисковата група над 70-годишна възраст. Сравнете един италиански пенсионер, който активно общува, посещава ресторанти, спектакли, пътува в чужбина, с един български пенсионер, който ходи до магазина, рядко до парка и се развлича най-вече с телевизора си. 

Вторият фактор за смъртността се отнася до това колко интензивно и на какъв принцип се тества за коронавирус в дадена страна. Германия, която въведе широкото тестване относително рано и е изследвала около 5000 души на всеки милион население, отчита смъртност от 0.9%. 

В Южна Корея, където повсеместното тестване стигна до 7000 на милион, смъртността е малко над 1.6%. Във Великобритания, печално закъсняла с въвеждането на бързите тестове, смъртността е 6.4%. Но това означава най-вече, че там по-леките случаи остават като цяло неотчетени. 

Италия и Испания, водещите огнища на епидемията в Европа, вече дръпнаха много в тестовете - съответно около 5000 на милион и близо 8000 на милион. Но там се тестват най-вече хоспитализираните и тежко болните, и техните контакти. Няма никакви ясни белези каква част от останалото население, изолирано по домовете си, вече е прекарало вируса.

Впрочем никой не е изнесъл точни данни за броя направени тестове в България, но ако се съди по някои подхвърляния на щаба, у нас те са около 950 на милион в края на март - толкова малко, че напълно обезсмислят воденето на статистика. Но дори и там, където се тества повече, данните са недостатъчни. 

"Нямаме представа дали пропускаме три пъти повече случаи, отколкото засичаме, или триста пъти повече", писа Джон Йоанидис, професор по епидемиология от Станфордския университет. Според проф. Розалинд Смайт от University College London реалният брой заразени е "вероятно около 5-10 пъти по-висок". 

Изкривявания в смъртните актове

Има и други фактори, които вероятно изкривяват изчисленията. Най-важният е какво записват патолозите в смъртния акт. Данните от предишни години показват, че можем да очакваме 14 милиона души да умрат през първите три месеца на 2020 от най-различни причини

До 1 април смъртните случаи от коронавируса са малко над 43 000 - или около 0.3% от общата бройка.

"Това не са числата, които, сами по себе си, биха предизвикали такива драстични глобални реакции", подчерта д-р Джон Лий, професор по патология и доскоро консултант на британската здравна каса, в статия за The Spectator. 

Тестването основно в болници, където по начало има висока концентрация на уязвими за инфекции пациенти, може да изкриви и значително преувеличи заразността и смъртността. 

Има и друг много съществен фактор, подчертава Джон Лий. В нормални години при починалите от дихателни инфекции много рядко се записва специфичният причинител на инфекцията - обикновено като причина за смъртта се посочва "пневмония" или дори "старост". Такива пациенти рядко дори се тестват за грип. 

"Ако пациентът има рак, моторно невронно заболяване или някакво друго сериозно състояние, като причина за смъртта пишем него, дори финалната болест да е била дихателна инфекция", твърди проф. Лий. Докато сега Ковид-19 е включен в списъка на заболяванията, които задължително се вписват в смъртния акт - наравно с едрата шарка, антракса, чумата и бяса. За всеки починал пациент с коронавирус като причина за смъртта се записва именно той - макар при значителен брой пациенти смъртта всъщност да е придизвикана от друго, съществувало по-рано заболяване. Ако такъв подход се прилагаше и към грипа, неговата смъртност също щеше да е драстично по-висока, поне статистически. 

По-просто казано големият въпрос е колко от починалите с коронавирус биха починали и без него. В края на краищата средната възраст на жертвите в Италия е 78.5 години - а средната продължителност на живота в Италия е 82.5 години. Д-р Валтер Ричарди, съветник на италианския здравен министър, призна, че едва около 12% от смъртните актове на починалите сочат, че коронавирусът е директният причинител на смъртта. 

Как стоят нещата в България?

У нас, както споменахме, няма достатъчно данни за боравене поради отказа на националния щаб да предприеме по-масово тестване. Но дори един поглед към статистиката от предишни години дава поводи за размисъл. 

През 2018 година в България трите основни причини за смърт са били сърдечно-съдовите заболявания, раковите заболявания и заболяванията на дихателната система. Това са и трите най-рискови групи при Ковид-19, смятат експертите

  • От 70 546 души, починали от сърдечно-съдови болести, 54 436 са били на възраст над 70 години, и още 10 192 - на възраст между 60 и 70 години. Всъщност над половината починали са прехвърлили 80-те (36 092). На всички останали възрастови групи, тоест от 0 до 60 години, се падат едва 8% от смъртните случаи. 
  • При раковите болести починалите са 17 462, като от тях 13 956, или 80%, са в горните възрастови групи (5039 между 60 и 70 години, и 8917 - над 70 години). 
  • При болестите на дихателната система починалите са 4866, като от тях 4106, или 85% са възрастни хора (904 - между 60 и 70 години, 3256 - над 70 години). 
  • Излиза, че в тези три най-рискови групи може да се очаква годишно да умрат около 93 000 души. Осемте смъртни случая от коронавирус, регистрирани в България до 1 април, са 0.008% от тази бройка. 

Разбира се, нищо от казаното дотук не трябва да ви подтиква към лекомислие и безгрижие. Всички цитирани в тази статия учени са категорични, че Ковид-19 е по-опасен от познатия грип. Дори и само заради непредсказуемостта: и при най-свирепия грип е успокояващо да знаем, че той ще се разсее с идването на лятото, докато при коронавируса нищо не е ясно.

Разумното поведение и спазването на предпазните мерки е от огромно значение, особено за най-уязвимите хора - защото това са именно хора, а не само числа в статистиката. Но за да бъдат добре насочени и ефективни тези мерки, те трябва да са основани на максимално ясна представа за реалната ситуация, и на възможно най-пълни данни. Ако мерките не са насочени там, където биха подействали, щетите от тях драстично ще надминат ползите. 

Ръководителят на кризисния щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски наскоро заяви, че "сега не е време за наука, а е време за действия". С цялото си уважение не можем да се съгласим напълно с това. Тъкмо сега е времето за наука - и за действия, основани върху нея. 

Причини за смърт, 2018

Причина Общо починали До 60 г. 60-70 г. Над 60 г.
Сърдечно-съдови заболявания 70 546 5918 10 192 54 436
Ракови заболявания 17 462 3506 5039 8917
Болести на дихателната система 4866 706 904 3256

Данни: НСИ

Текст: Константин Томов

Снимки Архив, Димитър Кьосемарлиев; БГНЕС 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

2
4 rate up comment rate down comment 0
анонимен
преди 1 месец
Разбира се, че лъжат :) Погледнете САЩ рекорден брой празни болници :) Отнеха ни свободата, отнеха ни правото да работим, но сметките не спират да идват. Искат ти пари за винетка, а после те питат къде отиваш и защо ? Ами кажете ми това не е ли робство ? Повечето хора които умират от ковид-19 са хора с повече от 1 тежки заболявания. Dr. Andy Kaufman. Dr Rashid A Buttar. Dr. Judy Mikovits. Дано и в България да се намери хора които да кажат истината. Маските са да мълчим ! WWG1WGA ! Сигнализирай за неуместен коментар
1
9 rate up comment rate down comment 0
Митов
преди 1 месец
Браво, много точно и професионално написана статия !! Сигнализирай за неуместен коментар