Гърците решават съдбата на еврозоната днес

Гърците отиват до избирателните урни днес, за да определят съдбата не само на своята страна, а и на цялата еврозона. Вторите извънредни парламентарни избори, насрочени след неуспеха на тези през май да излъчат правителство, ще трябва да определят дали южните ни съседи ще продължат по договорения с ЕС и МВФ спасителен план за икономиката си, или ще изберат промяната, с всичките й непредсказуеми последствия.

Ако гръцкият вот предизвика домино-ефект върху еврото, това ще доведе до втора глобална финансова криза, прогнозира президентът на Световната банка Робърт Зелик. Според него последствията от разпадане на еврозоната могат дори да надминат ефекта на кредитния колапс от 2008. Зелик предупреди развиващите се страни отсега да се подготвят за такова развитие, като избягват натоварването с краткосрочни заеми и вместо това се фокусират върху сектори, осигуряващи бъдещия растеж - инфраструктура и инвестиции в човешки капитал.

Резултатите от днешните гръцки избори са трудни за прогнозиране, защото местният избирателен закон забранява социологическите прогнози две седмици преди вота. Неофициалните анкети сочат оспорвана борба между дясната и проевропейска "Нова демокрация", от една страна, и радикално лявата и противопоставяща се на европейския спасителен план коалиция Syrisa. Повечето допитвания дават аванс на "Нова демокрация", но поне 15% от избирателите отговарят, че още не са категорични и ще вземат решение едва в изборния ден. Първото място във вота е ключово, защото по закон осигурява допълнителни 50 депутатски места в 300-членния гръцки парламент.

Изборите днес са безпрецедентни не само заради вниманието, с което се следят по цял свят. Никога досега в новата гръцка история избирателите не са отивали към урните с такова нежелание. Онези, които ще предпочетат "Нова демокрация" и ПАСОК, ще го направят с отвращение, единствено в името на оставането в еврозоната, което двете партии гарантират. "Принудени сме да гласуваме за лъжци и крадци", обяснява пред The Economist жител на богатия атински квартал Колонаки, намеквайки, че двете партии, които управляваха страната в последните три десетилетия, са главните виновници за натрупаните дългове и икономическата катастрофа. "В тежко положение сме и последното, което ни трябва, е един ляв авантюрист. Ще гласувам за здравия разум", казва съдържател на атинска таверна пред The Guardian.

Много от привържениците на Syriza и нейния лидер Алексис Ципрас също не са убедени, че левите радикали могат да се справят с положението, но ще гласуват за тях в името на промяната, каквато и да е тя. "Ако запазването на еврото означава да сме затънали в дългове за години напред, може би по-добре да го изоставим", обяснява една безработна жителка на Атина, майка на три деца. 

ВАРИАНТИТЕ

Отсега се очертават четири сценария в зависимост от резултатите от вота и от склонността на партиите да направят компромиси.

1. ПРОЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРТИИ ПЕЧЕЛЯТ. "Нова демокрация" удържа първото място и печели допълнителните 50 депутатски места. Заедно със стария враг ПАСОК сформират правителство на националното спасение, което успява да договори отстъпки от ЕЦБ и МВФ.

2. СЛАБО РЕФОРМИСТКО ПРАВИТЕЛСТВО. Проевропейските сили печелят, но с твърде малка преднина. Усилията им да проведат реформи са непрекъснато осуетявани от радикалите, които ще стават все по-смели със засилващото се улично недоволство. Такова правителство може да падне още наесен, когато трябва да бъде приет нов пакет бюджетни съкращения.

3. ПАТОВА СИТУАЦИЯ. Нито една партия не получава достатъчно гласове, за да състави кабинет. Междупартийните вражди осуетяват преговорите за коалиции. Налага се свикването на трети вот, вероятно през септември. Кредиторите на Гърция несъмнено ще загубят търпение при такъв развой и страната ще трябва да обяви дефолт по задълженията си.

4. ПОБЕДА НА РАДИКАЛИТЕ. Радикалната коалиция на Ципрас печели първото място. Оттук въпросът е да се намерят коалиционни партньори. Договорка с ПАСОК и с Демократичната левица е възможна, но Ципрас ще трябва да отстъпи от твърдото си настояване за отказ от спасителния план. Друг вариант е Syriza да потърси разбирателство с "Независими гърци" - дясна формация, която обаче споделя възгледите й за спасителния план. В този случай планът за структурни реформи ще бъде изоставен и страната вероятно пак ще бъде принудена да обяви банкрут и да се върне към драхмата. Ако богатите страни, начело с Германия, не се намесят решително в този момент, гръцкият дефолт може да предизвика домино-ефект върху Испания, Португалия, Ейре, Италия, и на практика да сложи край на еврозоната.