България сутрин

Всеки делник от 7:00 часа
още

България е космическа държава, но кога ще изпратим отново българин сред звездите?

Проф. д-р Георги Желев: Трябва да се насочим целево към нещо, което ще дръпне България в космическото семейство

01.12.2022 | 08:20 Редактор: Тодор Петров

На днешния ден преди точно 50 години в Космоса е изпратена първата българска научна апаратура - Прибор-1 (П-1). Апаратурата е създадена от български учени и специалисти.

До днес Институтът за космически изследвания и технологии не спира да се развива. Последният им проект е за менюта с лиофилизирана храна. 

"В тези 50 г. наистина България стана космическа държава. Доста постижения сме имали за тези години. 1967-1969 г., когато тръгва програмата "Интеркосмос", се заражда нашият институт, когато се образува групата по физика на Космоса. Можем да се похвалим с полета на двамата български космонавти, с работата ни по космическата оранжерия до потапянето на МИР, с българското космическо меню", заяви директорът на Института проф. д-р Георги Желев в "България сутрин".

П-1 представлява апарат, който мери характеристиките на йоносферната плазма. Благодарение на йоносферата можем да комуникираме с радиосигнали, стана ясно още от думите му пред Bulgaria ON AIR.

В Института се работи по всички области на космическата наука. Според проф. д-р Желев най-значимата следа, която оставяме, е създаването на оранжерията "СВЕТ". Дава възможност да се отглежда растителност в безтегловност в Космоса.

"Технологиите помагат, но трябва да има политика и целево финансиране, за да тръгнат нещата. Имаме експертименти с композитни материали от Космоса. Връщат се на Земята и ние ги изследваме. Кандидатстваме по проекти за дооборудване на нашите лаборатории и за закупуване на научна апаратура. Иска ми се да се насочим целево към нещо, което ще дръпне България в космическото семейство", подчерта проф. д-р Желев.

Гостът отбеляза, че младите хора липсват в науката. От Института съдействат на докторантите, обучават ги и ги включват в проекти. Предлагат и целева субсидия, която е към стипендията от 1000 лева за докторантурата.

"Идеята е да се направи независим от правителството център, Академията да е основният управляващ. Да се получават космически данни от спътниците, да се обработват бързо и да се взимат управленчески решения или да се активират конкретни служби. Сега процесът е малко по-сложен", каза още проф. д-р Георги Желев.

Продължава предприсъединителният период на България към Европейската космическа агенция. Тогава за работната позиция космонавт ще могат да кандидатстват и българи, посочи той.

"В България липсва връзката между науката, бизнеса и индустрията. Затова не се направи следващата крачка като пълноправни членове. Надявам се това да се случи в рамките на следващите 5-10 години", каза за финал проф. д-р Желев.

Гледайте целия разговор във видеото.