Външната политика рядко печели избори, но много често определя цената, която плащаме след тях. Днес тя минава през две горещи точки – войната в Украйна и ескалацията в Близкия изток и през един ключов въпрос: къде стои България.
Между декларациите за европейска принадлежност и реалните решения – за оръжия, за санкции, за сигурност – има разлика. И именно тя ще бъде тестът пред следващото 52-ро Народно събрание.
Избирателната активност и кризата на държавността
"В София активността е сравнително висока. Спрямо миналите избори има повече хора, които гласуват. Основната задача на следващото Народно събрание трябва да е връщането на държавността и отнемането ѝ от олигархията. Много повече трябва да говорим за върховенството на закона и как не работят институциите. Единственият начин да бъдем сериозен член на ЕС е да имаме институции, които могат да го понесат", заяви зам.-директорът на ЕСПВ Весела Чернева в специалното изборно студио на "Директно" - "Сцената на изборите".
"Всеки човек би трябвало да се възползва от правото да гласува, защото много хора са платили възможно най-тежката цена да получим това право. С лека ръка да го пренебрегнем е безотговорно. Може би ще достигнем 40% избирателна активност, което не е малко, имайки предвид, че избирателните ни списъци са неактивни", каза военният експерт от СОР "Атлантик" Ивайло Иванов.
Големият дебат в ЕС: икономика и визия
Според Чернева през последните години сме видели, че много от решенията, които са били в защита на обществения интерес, са върнати назад до точка 0 и много решения са взети еднолично без да е ясно какъв е българският интерес в това.
"Предстои дебатът за многогодишната финансова рамка. Това е огромен политически дебат в ЕС. Трябва да знаем какъв тип икономика искаме да развиваме, какво общество искаме да подкрепяме. Когато институциите спрат да участват, тогава ставаме заложници на един човек, двама души. Това не е избирателната демокрация, която трябва да е вследствие от изборите", коментира гостът.
Събитията и тенденциите на глобално ниво пряко влияят на това, което се случва, убеден е Иванов.
"В момента новият ред е, че няма ред. Дали трябва българските депутати да мислят за НАТО и ЕС през призмата на двете войни - задължително трябва, но се притеснявам, че няма да мислят. Имаме традицията да се фокусираме само около нас какво се случва, забравяйки, че има глобално ниво, в което тенденциите, които протичат, се развиват с огромна скорост и никой няма да ни кача", посочи той.
Йорданова: ПБ и Радев нямат план да се борят със завладяната държава
Трайков: Състоянието на енергетиката е добро
Катя Ивкова пое здравното министерство
Антония Ташева: С диагнозата лупус дойде облекчението и доказателството, че не съм „симулантка“
Системен лупус - кои органи може да засегне?
Проф. Иван Дечев: Честото нощно уриниране може да се дължи на доброкачествена простатна хиперплазия, но и на други причини
Пентагонът разсекрети част от архивите си за НЛО
Светът е изправен пред рекордно супер Ел Ниньо: Какви са заплахите?
AI „изключва“ човешкия мозък: До какво води общуването с чатбот
Starship Flight 12: Подготовка за дебюта на версия V3
Шест потвърдени случая на хантавирус на нидерландския круизен кораб
Седмичен хороскоп 11 май - 17 май 2026
Левски вдигна шампионската титла
Стреляха по автобус в Перник
Тежко падане в Джирото, дебютант спечели втория етап
Trump Media отчете загуба от 405 млн. долара основно заради криптоинвестиции
Мадяр положи клетва като премиер на Унгария, знамето на ЕС отново се вее пред парламента
Перфектна буря очаква Кевин Уорш във Федералния резерв
„Росатом“ заяви готовност да развива ядрени проекти в България, Унгария и Словакия