Икономисти: Необходимо е редовно правителство и целеви мерки срещу инфлацията

Адриан Николов и Георги Ангелов коментираха фискалните рискове, еврофондовете и нуждата от дългосрочни политики

19.04.2026 • 18:25 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger

Данните на Института за пазарна икономика за регионалните профили показват неравномерен икономически растеж и голям брой области с ниски доходи, слаба бизнес активност и висока безработица.

В същото време външните шокове не спират – цените на горивата като следствие от войната в Близкия изток, непрестанното поскъпване на стоки и услуги.

"Бюджетът е нещо, което си виси, но някак си свикнахме да работим с предишен удължен бюджет. Който и да застане на власт, ще бъде да сложи совите приоритети във фискалната политика на страната", каза икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика в специалното изборно студио на "Директно" - "Сцената на изборите".

По думите му рязко има напасване между програма и политика през последните години.

Основни приоритети за бъдещото управление

Георги Ангелов от Института "Отворено общество" заяви, че най-важното е да се състави правителство.

"Второто е да усвоим еврофондовете, за да не ги връщаме, и разбира се бюджета. Ако тези три неща могат да се изпълнят, бих го отчел като пълен успех. Новото правителство трябва да си разработи дългосрочните политики", посочи той.

Николов допълни, че което и да е новото правителство, то ще трябва да има план за подпомагане не сектори и облекчаване на ценовия натиск.

"Служебното правителство постави някаква основа", допълни Николов пред Bulgaria ON AIR.

Рискове от нецелево подпомагане и инфлационен натиск

Ангелов от своя страна коментира, че трябва да си вземем поука от предишната енергийна криза, когато се "раздадоха помощи не само на пострадалите, но и на тези, които не са пострадали, а и на тези, които спечелиха от кризата".

"14 млрд. лв. - е до момента усещаме инфлационния афект от това наливане на пари. От това страдаме - твърдо наливане на пари в икономиката", отбеляза той. 

Политически рискове и сценарии за борба с цените

Според Николов, президентът Йотова от няколко седмици агресивно призовава за по-крути мерки за борба с цените.

"Страхът е, че ако ще има, особено кабинет с доста по-малък зор за управление, едно голямо раздаване на пари за "борба с инфлацията" може да се материализира. Другият риск е, ако имаме парламент, който знае, че няма да излъчи правителство, но ще прави закони известно време", анализира Николов.

Енергийна сигурност и цените на горивата

Той напомни изявлението на служебното правителство, което успокои хората, че ще има горива, но въпросът е на каква цена.

"Правителството трябва да е готово и за най-лошия възможен сценарий. Предсказването на взривяване на икономиката на този етап изглежда изключително нежелано", смята Николов.

Самолетното гориво е нещо, което в Европа  по традиция структурно дефицитно и се внася от Близкия изток, затова там се усеща най-големият ефект на поскъпване, коментира Ангелов: "В България няма проблем".

"Инфлацията е неравномерно разпределена, защото има  големи сегменти, на които има дефлация. Транспортът поскъпва бързо", подчерта Николов.


  • Последни
  • Четени
Избори 2026 виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички