Защо общуването с поколенията Z и Алфа се оказва предизвикателство?

Общуването с младите хора от поколенията Z и Алфа все по-често се оказва предизвикателство за родители, учители и работодатели.

Темата коментира психотерапевтът д-р Милена Ташкова в неделното издание на "България сутрин", която споделя дългогодишните си наблюдения от работата си с тийнейджъри, млади хора и техните семейства.

"Най-вече изпитваме трудности заради това, че ние не ги слушаме. Ние искаме да им говорим, да ги наставляваме, да ги назидаваме, да им разказваме дълги истории, а те не искат да ни слушат. От един момент нататък това за тях става само шум. Въпросът е да кажем малко, но да се научим да слушаме повече", каза д-р Ташкова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя признава, че дори за самите родители, включително и за професионалистите в областта на психологията, е трудно да се въздържат от желание да „кажат как е правилно“.

Родителството като процес на учене

Според нея родителството е процес на учене – от ранното детство до зрелостта на децата – и изисква търпение и осъзнаване, че именно възрастните носят отговорността да направят първата крачка.

"Не можем да спрем прогреса. Не можем да ги откъснем от социалните мрежи. Въпросът е да създаваме преживявания, да им е интересно с нас. Не да ги поучаваме непрекъснато, а да имаме общи моменти. Само така може да се осъществи близост и връзка – иначе просто няма как", посочи д-р Ташкова.

Темата за бунта при младите хора също намира място в разговора. Според д-р Ташкова бунтът не е едностранен – той съществува и от страна на по-възрастните. 

Съществената разлика между поколенията днес е, че младите не приемат авторитета по подразбиране. 

За разлика от по-старите поколения, при които възрастта, позицията или професията автоматично са носели уважение, днес авторитетът трябва да бъде изграден и доказан.

"Те нямат принадлежност към компания или професия, както ние сме имали. Марката, която развиват, са те самите. Но имат много силна принадлежност към кауза – към нещо, което носи смисъл. И биха останали някъде, дори независимо от възнаграждението, ако там се правят смислени неща. Това е много ценно и ние имаме много какво да учим от тях", разясни психотерапевтът.

Социалните мрежи и самотата

По отношение на социалните мрежи д-р Ташкова няма еднозначен отговор дали те помагат, или вредят. Те безспорно създават усещане за свързаност, но не могат да заменят живия контакт. 

Липсват невербалните сигнали – погледът, паузите, микрожестовете – които изграждат истинската близост.

В практиката си тя все по-често среща млади хора, които са виртуално свързани с целия свят, но същевременно се чувстват дълбоко самотни. 

Трудностите в създаването и поддържането на реални връзки са сред най-сериозните проблеми днес. 

Макар приложенията за запознанства да улесняват първия контакт, много хора нямат уменията да изградят и да запазят връзка след това.