Крещенето и говоренето на висок тон показва, че бедстваме, че имаме нужда прекомерно натрупаната енергия в нас да се освободи. Това е стара идея - доколко освобождаването, преживяването на катарзис, може да бъде стъпка към терапевтичната промяна. Това каза клиничният психолог Велислава Донкина в съботното издание на "България сутрин".
По думите ѝ е необходимо да можем тези силни преживявания и чувства да ги изразяваме, а не да ги потискаме. Само това обаче не може да се приеме за терапевтична стъпка.
"Не е терапевтично, защото то не води до промяна и до махане на причината, която е предизвикала реакцията. Хората сме вътрешноконфликтни същества, вътре в себе си сме противоречиви. Към това се добавя и бонусът на реалността. Там се получава вторичен сблъсък. Когато сме твърде изтощени и несправящи се със собствените си конфликти, всяко нещо от реалността може да стане твърде голямо предизвикателство", обясни Донкина пред Bulgaria ON AIR.
Можем ли да контролираме емоциите си
Идеалният момент е изобщо да не стигаме до крещене, т.е. да сме достатъчно сензитивни към себе, когато започне да се заражда - да можем да го усетим, помислим, посочи клиничният психолог.
"Такива идеални ситуации не съществуват в живота. Важно е в последващия момент да помислим какво е станало. Тогава ни е възможно да се овладеем и да се извиним. Когато има някаква крайност, ни показва, че нещо се случва. Когато светът се променя, се променя начинът, по който живеем. Живеем изключително отчуждени и самотни, изключително неспособни да изграждаме доверие. Това ни прави агресивни. Това ни прави жертви на самите нас. Неслучайно термини като бърнаут, стрес, панически атаки станаха популярни в последните години, защото ние бедстваме", коментира Донкина.
Според нея вече има промяна по отношение на сензитивността на хората.
"Когато отидем на психотерапевт, нашата роля в процеса на лечение не се елиминира, ние си партнираме с някого, който може да ни помогне за нелесен път", обобщи Донкина.
Гледайте целия разговор във видеото.