Случаят с Раденко Велинов: Иска да инвестира в България, но държавата го пречупва

Все повече млади хора се връщат от чужбина в Смолянско. Много от тях твърдят, че опитите им да стартират собствен бизнес се сблъскват с тежка бюрокрация и корупция на всички етажи. 

Мечтата за културен център в Смилян

Преди няколко години Раденко Велинов купува изоставена сграда за преработка на картофи в село Смилян, известна като "Пречиствателната". 

Всичко, което е спестил от дългогодишния си труд в чужбина, той влага в мечтата си – да създаде център за изкуства и да възроди старите занаяти.

Самият той е учил дървообработване при едни от най-известните майстори в Шотландия.

"Ще ми се малко да донеса от тези хубави неща, които съм видял в чужбина, да ги пренеса тук на местно ниво и да видят хората, че има и други начини за преживяване", сподели Велинов.

Сблъсък с административната реалност

В момента младият мъж оформя изложбена зала за местни художници. Казва, че опитът му да създава изкуство на село веднага го сблъсква с родната действителност – същата, заради която като студент решава да замине в чужбина.

"Бюрокрация, бумащина навсякъде. Корупцията е смазваща и това може би е едно от най-тежките неща за младите хора. Много от тези неща, които ги имаш като даденост в чужбина – тук всичко е доста, доста по-назад. Ние само си мислим, че имаме европейски институции и т.н. – много сме изостанали", посочи той.

Смята, че до финансиране по европейски проекти стига определен кръг от хора с лобита.

"И сложни са, и са тежки. И по-лошото е, че са направени така, че да откажат 90 процента от хората в начален стадий. Просто виждаш, че е безсмислено – прескачаш през един куп обръчи и винаги има препятствия, които изникват накрая, и просто си губиш времето. Само загуба на време за мен", обясни Велинов.

Разочарование от политическата среда

Грубият език и поведението на депутати го накарало да спре да гледа дори телевизия.

"Срамна работа, жалка картина сме. Интересчии, дребнави. Ако искаме нещо тук да се промени, трябва всеки да се мъчи, да се стяга и да започне от своя двор, от своята къща, и да мисли за общото – не само да се затваря в себе си", коментира мъжът.

На въпрос дали съжалява, че е върнал детето си да живее в България, отговори така: "Не, не съжалявам, че съм го върнал – трябва да има поглед и да знае къде му е родината".

Раденко е убеден, че носталгията и семейството връщат българите обратно. Но знае, че един ден, ако синът му реши да заживее в друга европейска държава, го чака най-малкото по-уреден живот.