ДСБ сезира НАТО за търпимостта на управляващите към руското влияние в България

Изпълнителният съвет на ПП "Демократи за силна България" взе решение да не подкрепи Бюджет 2026.

Ето решението за парите в първата година на България в Еврозоната:

Констатира, че правителството и парламентарното мнозинство установяват модел и стил на управление, които застрашават основите на националното съгласие, посоката на развитие и споделени ценности.

Налагането на решения по ключови за националната сигурност и икономика въпроси, взети по непублични и нелегитимни механизми с неприкрита корупционна мотивация и узурпирането на репресивната власт за разправа с политическите опоненти, уронва подкрепата в представителната демокрация, пазарната икономика и членството в ЕС.

Стилът на публично говорене и на властта, и на популистката прокремълска опозиция руши базовото обществено приличие и норми на човешко общуване:

1. ПП „Демократи за силна България“ категорично няма да подкрепи предложения проект на държавен бюджет за 2026 г:

·Като изразява дълбока загриженост, че проектобюджетът, по корупционни и популистки съображения, изправя страната пред опасността да влезе в Еврозоната с фискален профил, който формално изглежда съобразен с европейските правила, но фактически я поставя в риск от откриване на процедура за прекомерен дефицит още в първата година след присъединяването.

·Ще настоява за публикуване на реална оценка на Европейската система от национални и регионални сметки (ESA) на бюджетния дефицит, както и за провеждане на независим стрес-тест на приходната и разходната част.

Санкциите срещу Русия

2. Потвърждава своята последователна позиция, че България трябва твърдо и без колебание да участва, заедно със своите съюзници и партньори, в налагането на санкции срещу Руската федерация, като част от общата политика в защита на международното право и сигурността:

·Счита, че промените в законодателството относно санкциите срещу "Лукойл" са закъснели, а във вида, недемократично наложен oт управляващото мнозинство, изключително неразумни и опасни. Правителството трябва да осигури избор на авторитетен западен оператор с доказан международен опит и безупречна репутация, който да гарантира прозрачност, стабилност и доверие в процеса и перспективи за развитие пред рафинерията, която е основен елемент на българската икономика и сигурност.

·Призовава европейските институции да предложат обща правна рамка за прекратяване на дейността на руските нефтени и газови компании на територията на ЕС, съобразена с европейските санкции срещу Кремъл и гарантираща запазване и увеличаване на производствения капацитет в ЕС. Възлага на представителя на ДСБ в ЕП да предложи мерки в тази посока.

3. Отчита нарастващата тенденция към крайна радикализация на публичното говорене в България от страна на политическите партии и техните представители от целия политически спектър и споделяйки разбирането, че политиците носят висока морална и институционална отговорност за съхраняване на приличието и цивилизования диалог в обществото, възлага на народните представители от ПП „Демократи за силна България“ да внесат проект на декларация за категорично въздържане от използване на език на омразата в различните му измерения, в това число – реторика, която дехуманизира, маргинализира и противопоставя едни на други различни групи от обществото, която да бъде утвърдена с акт на 51-ото Народно събрание.

Руското влияние в България

4. Възлага на председателя на ДСБ, в качеството си на зам.-председател на Народното събрание, да сезира заместник-генералния секретар на НАТО, отговарящ за разузнаването и сигурността на Алианса и директора на Органа по сигурността на НАТО (структура, отговаряща за контраразузнавателното противодействие) във връзка с търпимостта на управляващите към руското влияние, присъствие и особено към руските пропагандни канали.

В заключение - изразява твърда убеденост, че предстоящите президентски избори през 2026 г. представляват историческа възможност за преобръщане на описаните опасни политически и икономически  тенденции в полза на европейска, почтена и демократична политика.

Снимка: Reuters