Кой бе чудакът Кристо, накарал хората да ходят по вода

Христо Явашев бяга от България, когато е едва на 21 години

31.05.2020 | 23:48 Редактор: Тодор Петров
Кой бе чудакът Кристо, накарал хората да ходят по вода

Христо Явашев - Кристо бе необикновен артист, уникален в своето изкуство. На 31 май той напусна света тихо, както никой не би предположил. Художникът е издъхнал в дома си в Ню Йорк от естествена смърт. Той накара хората да се чувстват така, сякаш ходят по вода. Успя да накара всички да ахнат, когато видяха опакования Райхстаг.

Христо Явашев бяга от България, когато е едва на 21 години. Отива в Прага, а властите в родината му отнемат гражданството му. За тях той вече не е българин. След Прага следва Виена, а когато пристига в Париж той няма нито стотинка в джоба си. Но той трябва да оцелее - за това мие коли в автомивки, чинии в ресторанти, а през останалото време - рисува, пише dnes.bg.

Кристо намира начин да трупа пари много по-бързо. Той започва да рисува портрети. Подписва ги с фамилията си - Явашев. През 1958 година е нает да нарисува портрета на майката на Жан Клод. Така двамата се срещат за първи път, влюбват се и стават партньори в работата си.

На тавана, на който живее, Явашев опакова малки кенчета, бутилки, обувки, столове. Той нарича това "своето истинско изкуство". Него не подписва с фамилията си, а с първото си име - Кристо. Когато Жан Клод се появява в живота му, тя започва да го насърчава да опакова по-големи неща - коли, дърво, мост... парламент.

Първоначално големите си проекти Кристо подписва само със своето име. Двойката си мисли, че така по-лесно ще бъдат запомнени. Но по-късно той осъзнава, че не може без Жан Клод, затова добавя и нейното име. И така днес е невъзможно да говориш за единия, без да споменеш другия.

Има само три неща, които Жан Клод и Кристо не правят заедно. Явашев е този, който рисува, за това той прави скиците. Жан Клод пък ръководи целият процес, тя е мениджърът, който Кристо не може да бъде. Третото нещо, което никога не правят заедно бе да летят в един и същи самолет.

Всеки един техен проект е вик за свобода. За това Кристо и Жан Клод никога не работят със спонсори за проектите си. Те винаги използват лични средства, независимо колко скъпи са проектите им. Парите събират продавайки творбите на Кристо и организирайки изложби, които привличат колекционери от цял свят.

Но да опаковаш Пон Ньоф например, никак не е лесно. Проектите на Кристо отнемат години, като се започне със скиците, разрешенията от властите, подготовката, изборът на материали и най-накрая - инсталацията. Отнема му 25 години да завърши опаковането на Райхстага и 10 г. Пон Ньоф. Ала никой не може да купи тези творби, никой не може да ги притежава, никой не може да печели пари от тях, тъй като не се продават билети, за да ги видиш. Изкуството, което Кристо създаваше, бе свободно за всички. Но никое от произведенията му не бе на показ повече от 14 дни. Само "Портите" радваха зрителите 16 дни.

Жан Клод умира на 74 години от мозъчен аневризъм. Двамата с Кристо са родени на една и съща дата и година, "за щастие от различни майки", казва Жан Клод. Тя често се шегува, че двамата са като близнаци - понякога им хрумват напълно еднакви идеи.

От този ден, нататък, Кристо работи сам, но по проектите, които заедно с Жан Клод са създали. Не говори много за смъртта X, нито как тя му се отразява. Но преди да започне нещо, винаги се пита един единствен въпрос - Какво би си помислила Жан Клод сега?

Снимка, архив: БГНЕС