Историите ON AIR

Неделя от 16:00 часа
още

Историите ON AIR: Супер Вторник VS Супербоул

Според Конституцията на САЩ всеки избран президент не може да изкара повече от два мандата

17.10.2020 | 20:00 Редактор: Искра Ангелова

Всичко започва със "супер вторника". Така се нарича денят, в който американците от най-много щати гласуват за своите делегати в партийните конференции на демократите и републиканците. Казват, че както феновете на американския футбол с нетърпение очакват финала на първенството на Националната футболна лига на САЩ, така политически изкушените им сънародници чакат "супер вторника". Тогава се избират делегатите, които ще участват в номинирането на кандидат-президентите.

"Американският модел е доста по-отворен. Там членството в политическа партия не се възприема като членство в политическа партия, в който примерно бихме го разбрали ние тук в България, в Европа и така нататък. На едни избори един гражданин може да подкрепя един кандидат, една партия, а в следващия момент да се обяви в подкрепа на другия кандидат от другата партия." Това казва гл. ас. д-р Искрен Иванов, политолог от Философския факултет на СУ "Климент Охридски".

В началото на годината, в която ще се провеждат президентски избори започва и състезанието за излъчване на делегати. От 1972-ра първи своите участници в партийните конференции определят малките щати Айова и Ню Хемпшир. После идва ред и на „супер вторника“, в който най-много по брой щати организират своите предварителни избори. А избора на делегати върви паралелно и с номинирането на кандидати за кандидат-президенти.

След като всички щати излъчат делегатите си те се събират на партийни конференции, където избират своите кандидати за президент. Според Конституцията на Съединените Американски Щати всеки избран президент не може да изкара повече от два мандата. Ограничение обаче няма за кандидатите, които се явяват в предизборните състезания. Всеки от тях се бори за правото да стане номинацията на своята партия. До сега в американската история не е имало случай, когато президент изкарал един мандат да откаже влизането в битка за втори.

"Това е правило на здравия смисъл. Ако вие имате кандидат, който е действащ президент и не го номинирате за втори мандат, означава, че вие признавате, че той е бил много лош. Тоест последните четири години от управлението са загубени в някакъв смисъл. Така вие предопределяте резултата в полза на противниковия лагер", обяснява политологът Димитър Димитров.

Властта е ключов ресурс и всяка политическа партия се стреми да я спечели. За целта са необходими пари за агитационни и рекламни материали, за предизборни обиколки, за наем на зали за среща с избиратели. До 2019 година Барак Обама оглавяваше класацията на най-скъпите кандидат-президенти. През 2008 г., когато спечели първия си мандат той похарчи 898 милиона долара за агитация.

През 2020 г. за кампанията на Доналд Тръмп са събрани 476 милиона долара, а за Джо Байдън – 531 милиона долара. Това са внушителни суми дори и за голяма държава като САЩ, където населението е близо 330 милиона души, а Брутният вътрешен продукт на страната за 2019 е над 21 трилиона долара. Но още по-впечатляващото е, че в Съединените Американски щати изборите не се финансират с партийни субсидии от държавата или с членски внос от партийните функционери. Всичко се прави чрез доброволни дарения.

Вижте целия филм на Миглена Георгиева във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК