И за родителите, и за децата може да е трудна раздялата сутрин в детската градина. Изниква въпросът дали това е нещо нормално, или детето преживява прекалено тежък емоционален стрес.
Психолозите наричат това явление "нормална реакция на адаптация". За повечето деца първите сблъсъци със среда без родителско присъствие са трудни – особено ако досега са били в семигурното пространство у дома. Плачът сутрин не е знак, че детето не е готово за детската градина, а че му липсва предвидимост, близост и усещане за контрол.
Важно е да правим разлика между адаптационен дискомфорт и дългосрочна тревожност. Според специалисти плачът при раздяла, който продължава седмици наред и е придружен от физически симптоми (коремни болки, повръщане, безсъние), може да е признак за по-дълбока тревожност и изисква внимателен подход.
Ключовият момент тук е подкрепящото поведение на родителите. Вместо да се опитваме да "спасим" детето от раздялата, добре е да покажем, че вярваме в способността му да се справи. Краткото сбогуване, сигурното обещание, че ще го вземем следобед и запазването на спокойствие (дори когато вътрешно се разпадаме) имат по-голямо значение, отколкото подозираме.
И ако се чудим дали е нормално да ни е мъчно – да, напълно. Проучвания показват, че и родителите, и децата преживяват раздялата като емоционално предизвикателство. Но с времето детската градина се превръща не само в място за игри, а и в сцена, на която се раждат първите приятелства, първите победи над страха и първите истински самостоятелни крачки.
Накрая остава въпросът: Полезно ли е? Отговорът е "да" – ако се случва с разбиране, търпение и много обич. Защото понякога най-трудните сутрини водят до най-силните деца.
Четете повече в puls.bg.
Снимка: Freepik