Многогодишно блатно тревисто растение от семейство Воднодетелинови е водната детелина, известна още и като горчивче и блатен трилистник. Растението притежава дълго, пълзящо, начленено коренище, дебело 1-1,5 см.
Цветносното безлистно стъбло е високо от 15 до 35 см. Листата с дълги дръжки са прикрепени направо за приповдигащата се част на коренището, петурата им е разделена на 3 обратно яйцевидни или елипсовидни листчета, 3-10 см дълги и 1,5-3 см широки. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови или бели с петлистна чашка и фуниевидно венче с петделна коронка.
Водната детелина може да се срещне из заблатени места, мочурливи ливади и торфища предимно в планинския и по-рядко във високопланинския пояс на Западните и Средните Родопи, Рила, Витоша, Западна Стара планина (Петрохан), Южен Пирин, а също и под 1000 м надморска височина в Самоковско и Дупнишко.
Действие и приложение
Билката има апетитовъзбуждащо действие. Освен това, има някои данни, че горчивчето има способността да успокоява централната нервна система. Съдържащите се в листата горчиви гликозиди определят приложението на билката най-вече като апетитовъзбуждащо, общотонизиращо и подобряващо храносмилането средство.
Традиционната медицина активно използва блатния трилистник за лечение на заболявания на черния дроб, жлъчния мехур и жлъчните пътища. Листата на растението имат успокояващо, холеретично и диуретично действие. За хемороиди с кървене се използват листата на растението. Също така пресни листа помагат при холелитиаза като холеретично средство.
Поради високото съдържание на витамин С в листата, те се препоръчват да се приемат при скорбут и други състояния, свързани с липса на витамини.
Билката се прилага се като запарка. Дозата за един ден (приета на 3 пъти половин час преди ядене) е 2 чаени лъжички билка, залята с 250 см3 вряща вода.
Автор: Боряна Иванова-Огнянова, маг.-фармацевт
Четете повече в Puls.bg.
Снимка: pixabay