Едногодишно или многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни е туртата. Тя е известна още с имената турско цвете, ацтекски невен, тагерис. Има изправено, разклонено стъбло с дължина средно 70 – 80 см. От всяко разклонение излиза цветче. Листенцата са срещуположно разположени по двойки в листната форма, която завършва с единичен лист на върха.
Цветовете са единични, ярко жълти, оранжеви или жълтокафяви, със зелена чашка. Цъфти от края на лятото до късна есен. Туртата е устойчива на неприятели и вредители. Листата отделят фитонциди, които отблъскват насекомите и вредителите дори онези, които проникват в почвата.
Действие и приложение
Цветовете, листата и стъблата на растението съдържат широк спектър от биоактивни съединения, които допринасят за неговите терапевтични ефекти. Екстрактите от турта показват значителни противовъзпалителни и аналгетични ефекти, дължащи се главно на наличието на флавоноиди и терпени. Тези съединения инхибират освобождаването на възпалителни медиатори, като цитокини и хемокини, и модулират активността на ензимите, участващи във възпалението, като циклооксигеназа (COX) и липоксигеназа (LOX).
Освен това, етеричните масла в туртата, като мирцен, лимонен и камфен, проявяват аналгетична активност чрез инхибиране на ензима въглехидрат киназа (GSK-3), който играе решаваща роля в регулирането на невронния растеж и оцеляването.
Екстрактите от турта проявяват антимикробна активност срещу различни патогени, включително бактерии, гъбички и вируси. Това се дължи главно на наличието на терпени, етерични масла и алкалоиди, които нарушават синтеза на клетъчната стена, протеиновата функция и ДНК репликацията на микроорганизмите. Именно противовъзпалителното и антимикробното действие правят туртата подходяща билка за лечение на синузит.
Автор: Боряна Иванова-Огнянова, маг.-фармацевт
Четете повече в Puls.bg.
Снимка: pixabay