Рут Гинсбърг, която защитаваше равенството между половете със зъби и нокти

Тя бе втората жена-съдия във Върховния съд на САЩ

27.09.2020 | 10:47 Редактор: Юлия Христова
Рут Гинсбърг, която защитаваше равенството между половете със зъби и нокти

На 18 септември, на 88-годишна възраст, почина легендарният съдия на Върховния съд на САЩ Рут Бадер Гинсбърг.

Гинсбърг бе втората жена-съдия във Върховния съд, и най-възрастният член на институцията. Тя защитаваше равенството между половете със зъби и нокти.

Но как едно момиче от имигрантско семейство се превърна в икона на съвременния феминизъм и любимец на американската нация?
Рут (с истинско име Джоан Рут Бадер) е родена на 15 март 1933 г. в американско семейство на еврейски имигранти. Тя е най-малката дъщеря на Нейтън и Селия Бадер. По-голямата ѝ сестра Мерилин почива от менингит на шестгодишна възраст. По това време Джоан е само на 14 месеца. В детската градина учителите ѝ започват да я наричат с второто ѝ име Рут, което се превръща в основното ѝ. Следвайки всички традиции на семейството, Рут посещава синагогата, взема активно участие в подготовката на еврейските празници. Освен това момичето учи усърдно, като е един от най-добрите ученици в своя клас.

Когато Рут влиза в гимназията, майка ѝ е диагностицирана с рак. Четири години по-късно Силия почива, само няколко дни преди дипломирането на дъщеря си. Тази трагична загуба оставя голям отпечатък върху Рут. В крайна сметка майката винаги е била нейният идеал – жената, която я вдъхновява да се бори за равенство между половете.

"Майка ми непрекъснато ми казваше две неща. Първо, бъди жена и второ – бъди независима. Изучаването на право беше необичайно за жените от моето поколение. За повечето момичета, израснали през 40-те години, най-висшата цел в живота не е бакалавърска степен, а статут на съпруга“, разказва приживе съдия Гинсбърг.

Но способната и талантлива Рут не се отказва от кариерата си заради социалните стереотипи
Тя постъпва в университета Корнел, където специализира публична администрация. Там тя става член на еврейската студентска организация Alpha Epsilon Phi, чиито дейности са насочени към подпомагане на жените в кариерното израстване и разкриване на таланти.

По време на следването си Рут се запознава с Мартин Гинсбърг, който скоро става неин съпруг. Техният брак продължава 54 години. Въпреки успешната си адвокатска кариера, Мартин винаги намирал време да помага на жена си с нейните проекти и да се грижи за нея, когато тя се разболява сериозно. Те имат две деца, които тръгнаха по стъпките на родителите си.

Няколко месеца след дипломирането си Рут се мести в Оклахома, където Мартин е назначен за офицер в Корпуса за обучение на резервни офицери. Рут работи в службата за социално осигуряване и там отглежда дъщеря си, която се ражда през 1955 г. След известно време семейството се мести отново, този път в Масачузетс.

Рут решава да надгради образованието си и успешно издържа всички изпити в Харвардския юридически факултет. Тя е една от деветте жени от курс с 500 студенти. Но дори и при толкова неравен дял на студентите, деканът бил недоволен. Един ден той дошъл в лекционната зала, огледал всички и се обърнал към Рут и нейните еднокурснички – „Как възприемате факта, че сте заели местата на квалифицираните мъже?“.

Но нито постоянният натиск от факултета, нито половите стереотипи попречили на Рут да стане най-добрата студентка. След като завършва Харвард, тя получава степен доктор на юридическите науки в Колумбийския университет.

Рут започва работа за две редакции – Harvard Law Review и Columbia Law Review (единствената жена и в двете). Тя обаче не искала само да отразява правни въпроси в пресата, но и да се занимава на практика.

Тук започват първите проблеми

Малко преди дипломирането си Рут кара стаж в адвокатска кантора в Ню Йорк.

"Мислех, че съм свършила невероятна работа и очаквах да ми предложат работа веднага щом завърша“, разказва тя.

Но това не се случва и изпраща автобиографията си до други 12 адвокатски кантори. Само две от тях я допускат до следващ етап, но в крайна сметка не успява да започне работа никъде.

Професорът от Харвардския юридически факултет Алберт Сакс, който е впечатлен от способностите на Рут, решава да ѝ помогне и лобира пред съдията от Върховния съд Феликс Франкфуртер да я наеме като чиновник. Но Франкфуртер отказва дори да обмисли кандидатурата ѝ, молейки Сакс да му препоръча мъж специалист.

Професорът от Юридическия факултет на Колумбийския университет Джералд Гутър също се включва в борбата за кариерата на Рут. Той на практика поставя ултиматум на съдия Едмънд Л. Палмери от Окръжния съд – или ще наеме Рут Гинсбърг, или Гутър никога повече няма да му препоръчва своите възпитаници. Ултиматумът успява и две години тя работи в Окръжния съд и успешно придобива практически юридически умения.

След това тя получава няколко предложения за работа от частни адвокатски кантори, но този път тя отказва. Избира да се концентрира върху изследователски дейности за Колумбийския университет, по време на които отива в Швеция, за да проучи тънкостите на местното законодателство. В резултат на тази изследователска работа Гинсбърг пише книга за съвременната правна система в Швеция (заедно с Андерс Брузели), а също така сериозно обмисля да реформира американското правно поле към равенство между половете. В началото на 60-те години около 25% от местата в шведските юридически факултети се ръководят от жени. И броят им непрекъснато се увеличавал. Докато в Америка тази ситуация все още била извън границите на приемливото.

През 1963 г. Рут получава първата си професура в Американското юридическо училище Rutgers. Но дори и тук се сблъсква с дискриминация въз основа на пола. Разбрала, че мъжете, които работят на нейното ниво, получават в пъти повече. Това я подтиква да оглави протеста на жени професори, които искат равно заплащане. Активната ѝ дейност води до резултат и в края на 60-те заплатите на жените и мъжете професори са изравнени.

Но въпреки тази малка победа, Гинсбърг осъзнава, че дискриминацията между половете все още е основен проблем в Америка. И именно това се превръща в нейна кауза през следващите десетилетия от живота ѝ.

Цялата статия четете на tialoto.bg

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК