Означава ли създаването на още държавни органи и още администрация по-безопасни пътища и по-малко жертви? 

Проблемът по българските пътища отдавна не е, че държавата не вижда нарушенията. Тя ги вижда - през хиляди камери, ТОЛ рамки, полицейски системи и бази данни. Проблемът е, че твърде често вижда нарушителя, но не успява да го спре навреме. И точно това сега правителството обещава да промени.

Държавата предлага не просто още камери, още глоби или поредната акция на КАТ, а концентрация на контрола в МВР и опит всички онези очи на държавата, които досега гледаха поотделно, най-после да започнат да работят като една система.

ТОЛ камерите вече няма само да регистрират автомобил, който преминава под тях. Данните трябва да стигат директно до таблетите на пътните полицаи. Системата трябва да разпознава рискови водачи и автомобили, а патрулът да знае кого търси, преди още да го е спрял.

На хартия това звучи като логичния отговор на един стар български парадокс: имаме все повече технологии за контрол, но продължаваме да имаме шофьори, които трупат нарушения и отново се връщат на пътя; имаме камери, които знаят какво се е случило, но твърде често разбираме колко опасен е бил един водач едва след катастрофата.

Сега държавата иска да обърне тази логика. Но тук започват и трудните въпроси.

Защото да събереш контрола на едно място не означава автоматично да го направиш ефективен. Да свържеш камерите не означава непременно, че полицията ще стигне навреме до нарушителя.

Дебат по темата се проведе в студиото на "Директно" с Любка Маринова от Асоциацията на пострадалите при катастрофи и Петър Вутов, заместник-председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България.