"За да разберем какво се е случило с КТБ трябва да погледнем към списъците с кредитополучателите. Колко пари са получавали и срещу какви обезщетения. Най-добрият начин това да стане е възможно най-бързо да бъдат оповестени данните от разследването на консултанта, който беше нает за тази цел", добави Трайков.

Бившият икономист номер 1 уточни, че парите, които е имал на влог в банката са преди да стане министър.

Проф. Димитров смята, че обществото прекалено много се фокусира върху вложителите в банката и това води до негативни резултати.

"Към вложителите на банката могат да се отправят претенции, ако влоговете им са свързани с изпирани на пари, което е нарушение на закона. Това трябва обаче да бъде доказано. На второ място, ако е за лица, заемащи висши публични длъжности и има разминаване между техните декларации в Сметната палата и съответно влоговете, които сега синдиците оповестиха", поясни той.

Погледът трябва да се насочи към това кой източи банката и носи вина за фалита й, смята проф. Димитров. 

"Кой носи фалита на КТБ? Това е свързано с кредитите, а не да се фокусираме върху вложителите, защото, ако стигнем докрай по тази маймунска логика ще стигнем до извода, че Вежди Решидов е виновен за фалита на банката. Хайде да обърнем нещата в основата на фактите и на логиката. Кой носи отговорността за банката? Този, който я управлява. Кой управлява банката? Тук не може да се избяга от това, че банката се управляваше наистина като измамна схема, която ощети огромен брой вложители. Отговорност носи главният акционер на банката, председателят на Надзорния съвет, който с огромна мрежа от поставени лица източи от банката над 4 млрд. лева", посочи проф. Димитров.

"Всички факти и доказателства по казуса сочат едно - отговорността е на мениджмънта на банката и най-вече на господаря на банката, защото мениджърите са негови подчинени. Той носи отговорност за тази мащабна измама, която ощети вложители за млрд. лева. Вложителите и политиците не управляват банката, тя си има основен акционер и мениджъри - тези лица участват в една престъпно измамна схема и трябва да се накажат", добави бившият шеф на Сметната палата. 

Докладът на международната фирма Alix Partners, разследваща паричните потоци на КТБ, не е публичен, припомни проф. Димитров и уточни, че това е по тяхно настояване - те са поискали клауза на конфиденциалност, а данните могат да бъдат оповестени, но само с тяхно разрешение. 

"Те работят в същата посока като българската прокуратура - няма разминаване в изводите: организирана, мащабна, финансова измама чрез банка. Това става чрез кредитиране. В банковата несъстоятелност няма банкова тайна и размерът на кредитите на всеки кредитополучател трябва да бъдат публично оповестени", посочи той.

Има риск да се случи "КТБ 2", ако не се промени законодателството, прогнозира проф. Димитров. Според него в момента банковото законодателство и Надзорът на българската банка не са достатъчна гаранция срещу мащабни измами чрез търговско банкерство. Трябва да има специални правила и реформа в Надзора, която да го превърне в "ефективен разкривател на измами", препоръча той.

На 24 февруари Върховният съд на Сърбия ще изслуша Цветан Василев.