"Настилката в Ларгото беше в много тежко състояние, когато я започнахме. Тя беше пропаднала много отдавна, а може би още, когато се е ползвала - е пропаднала. Трябвало е веднага да се започне", добави проф. Григоров.

Про. Григоров посочи, че би направил реставрацията другояче, но все пак не той бил архитектът или археологът.

"Това е подземен град и беше хубаво едни най-малки и обикновени павенца да се нареди цялото. Сега има едни големи плочи, скъпи като за бална зала", обясни той.

Технологиите помагат много при реставрацията, посочи експертът.

"Съвременният свят, особено в нашия бранш в опазването, върви към превантивна консервация. Там се включват пари, средства, експерти, които да направят всичко това, което е необходимо, за да не се стигне до тежка намеса. У нас това е толкова изоставено. При нас има намеса едва, когато паметникът започне да се клати", добави реставраторът.