"Имах възможност на сайта на НС да задам въпрос на министър Горанов към началото на този мандат на кметовете към 1 ноември 2015г. да ми посочи по данни на общините и на Министерството на финансите просрочията. Те бяха 152 млн. лева. Общинските задължения паралелно с това състоянието на общините. Огромна е разликата между това, което за 2 месеца се е констатирало, а няма как да се крие. Това означава, че някой поддава грешна информация и трябва да бъде санкционирано. Сега чуваме това, че 20 общини са пред фалит", коментира Янкова.

След 2009г. финансовата криза силно се отрази върху публичните финанси на общините и огромна част от тях генерират дефицит - те са в структурен дефицит, добави Янкова.

"Наредбата за структурния дефицит не е нищо ново. Общините заявяват, че са в структурен дефицит, а не, че са направили задължение. Структурният дефицит става по много причини. Структурни дефицити обективно означават, че ти нямаш достатъчна приходна част, а трябва да разходиш повече, за да гарантираш публичните услуги. Тогава влизаш в структурен дефицит. Преди Наредбата казваше, че Министерство на финансите ще подпомогне и ще регулира и ние правихме предложение за оздравителен план, той се приемаше от Общинския съвет и периодично той се отчиташе от Министерство на финансите. Сега е по-иначе. Сега ще се даде безлихвен кредит и ще влязат някакви хора да се месят в местната власт. Това е грубо нарушение. Тази власт е по закона за местното самоуправление и произтича от народа и се контролира от Общинските съвети", поясни Янкова.

Според заместник-изпълнителния директор по финансовата част на Националното сдружение на общините Емил Савов всякакви подобни механизми лекуват повече симптомите на проблема, а не истинският проблем, който създават структурните дисбаланси на ниво община.

"От тази гледна точка според нас като такъв зид за законопроект за изменение на закона, сам по себе си няма да реши нищо за средата, тъй като за една община, която би предприела такива стъпки, а и по закон е длъжна да ги приложи - при достигането на някакви параметри при показателите до определени равнища, тя е длъжна да предприеме определени действия, включително и оздравителен план и ако Общината иска някаква подкрепа от държавата, тук в ролята си влиза Министерство на финансите", заяви Савов.

Няма ясни регламенти какво трябва да стане и при какви условия държавата може да подпомага, което е доста плашещо, посочи Савов. Той се притеснява от това, че "навсякъде общините са длъжни да го разгледат в Общинския съвет, да приемат оздравителен план и оттам нататък ангажиментът на държавата са изписани с думичката "може". "Може финансовият министър да помогне, може и МС да помогне."

Няма ги ясните регламенти какво. В крайна сметка в какво се изразява тази помощ - в масовия случай за предоставянето на безлихвен кредит и се замества един дълг към доставчици и към изпълнители на строително-монтажни дейности например, с друг дълг към държавата. Вярно другият е безлихвен, но пак е дълг. Дотук е решена само една ликвидна криза, която е само променена във времето без да решава проблема", добави Савов.

Янкова подкрепи позиция на Савов и прогнозира, че промените на финансист номер едно няма да минат.

Чуйте целия разговор в следващото видео: