"В момента летищата се наемат от организатори, които знаят какво правят и следователно се стремят да обезопасят до максимум, нивата на риска да бъдат до минимума. Така, че мисля, че това е едно доста по-безопасно място отколкото по-улиците." - разказа Стефан Цанков, вицешампион по дрифт за 2014 г. на България.

От Българския автомобилен съюз са категорични, че  държавата трябва да се ангажира с изграждането на нови писти и реконструирането на неизползваните летища.

"Не е задължително пистата да бъде лицензирана, но трябва да се погледне по много сериозен начин, за да бъде тя обезопасена за пилоти и за зрители." - посочи европейският шампион по дрифт Александър Язов.

Автомобилите, които са пригодени за състезания, са бързи и мощни. Въпреки това те гарантират безопасността на шофьора. В сервизите постоянно работят по подсилване на двигателите. Явор е управител на сервиз за модифициране на автомобили и споделя, че много от клиентите му обичат да се състезават. Той ги дели на два типа.

"Единият тип е точно това – срещи, гонки, показвания на автомобили. Докато другият тип хора са – ходи се на писта без значение какъв е автомобилът, какъв е бюджетът, каква е пистата." - допълни Явор Алексов

Докато все още липсват подходящи съоръжения за любителите пилоти, шофьорите продължават да рискуват живота си на улицата. 

Междувременно от Българската федерация по автомобилен спорт настояват да се разшири подготовката на кандидат-шофьорите. Пред България Он Ер Георги Янакиев-младши от федерацията обясни, че сега часовете са недостатъчни. Той препоръча на любителите на спортното шофиране и тези на нелегалните автомобилни състезания да завършат необходимите курсове преди да застанат зад волана.

Според Красимир Костов от "Пътна полиция" загиналите при такива нерегламентирани гонки не са толкова много в сравнение с общия брой на загиналите по пътищата при катастрофи. Всеки ден по пътищата загиват трима-четирима и средно по 25 са ранени и не точно тези произшествия са причина за тъжната статистика и трупат високата бройка на загиналите, обясни Костов.

"В курсовете се ограничават с малък брой упражнения, където се "налучква съобразената скорост". След като вземат книжка младите шофьори тръгват на дълъг път – в сложните условия на междуградското, агресивно движение. А в курса са се учили при градски условия и са се движили с около 40-60 км в час", обясни пътният експерт.

Затова в други страни има многостепенно обучение – получаваш книжката, след като преминеш през няколко етапа, сравни Костов.

Чуйте: