Според Ангелова много пациенти са загубили възможността за лечение по клинични пътеки за балнеолечение поради честите промени в здравеопазването.

По думите на експертите България има огромен потенциал, но трябва да се направят инвестиции, за да се използват пълноценно минералните води. В България се работи в три направления - използването на водата за лечение, за спа и уелнес услуги и за питейното приложение, обобщи д-р Таня Ангелова.

"Развитието на балнеотуризма ще бъде бъдещето на големите приходи на България", прогнозира тя. "България трябва да се наложи в Европа. А пред нас са Чехия, Германия, Италия, Франция. За да излезем в Европа обаче трябва мощна реклама, защото не сме познати на тези пазари", коментира д-р Ангелова.

По думите ѝ преди балнеолечението е било добре разработено в санаториумите, а сега не е така. "В момента имаме балнеолечение, което представлява част от общия рехабилитационен комплекс на пациентите, сега използването на водите е част от рехабилитацията", обясни тя.

Друг проблем е, че вече пациентите, страдащи от вътрешни заболявания, не могат да използват клинични пътеки, за да се лекуват с минерална вода.  По думите на доктор Таня Ангелова нашите курорти са загубили и профилировката си. Преди водите в курортите са се прилагали за определени заболявания, а сега са унифицирани основно за лечение на опорно-двигателния апарат.

Владимир Стратиев очерта като ключов проблем и решаването на въпроса с участието на НЗОК за лечението на пациенти с минералните води. 

"Частни бази, с възможност за използване на минерални води, не могат да участват в процеса, защото Касата не възвръща средства. Идеята е частната инициатива да се включи, но да има гарантиране на някаква процентна възвръщаемост на разходите", обясни Стратиев.

По думите на Ангелова масовият българин е и финансово затруднен да ползва този тип услуги. Повечето ползватели са пенсионери, които използват единствено програмите на Касата и на НОИ.