Йорданова разказа историята на институцията.

"България беше една от последните държави, която прие закон за обществения защитник и мъчително избра първия си омбудсман, а също така проточи избора и на втория. Законът е в сила от 1 януари 2004 г., а първият й представител - Гиньо Ганев, е избран през април 2005 г.", разказа тя.

През годините това е една институция, която доказа своето място и необходимост. Това е институция, която разполага с по-високо доверие на гражданите от всички останали, обясни експертът. По думите й нужно е да има по-силна връзка с обществеността още при номинирането на кандидатите, тъй като постът се основава на морал, на авторитет и на връзка с хората.

Още в първоначалната фаза на законопроекта сме предлагали да участват граждански организации, които да предлагат личности.

"Време е да се предизвика обществено обсъждане, защото е необходима една по-голяма независимост – партийна, политическа, на този орган“, смята тя.

Тя добави, че през последните години е обсъждана идеята кандидатът да не се е занимавал с активна политическа дейност, или да не е бил член на ръководство на политическа партия.

"Нашият закон трябва да помисли за прецизиране на критериите. Това е единствената институция, която е всъщност личност и личността има огромно значение – моралните й, професионалните й качества", мотивира се Йорданова.