Богдан Николов: Вярвам, че ще имаме писта за Мото GP

Богдан Николов е емблематична личност за българския спорт и по-конкретно за мотоциклетизма у нас. В този спорт той навлиза на 17-годишна възраст, като преди това е тренирал футбол в Берое.  В кариерата си има общо 21 титли. От тях 16 са като шампион на България в три различни класа – 125, 250 и 500 куб. см, три пъти е шампион на Източна Европа. През 1988 г. става европейски шампион в клас 80 куб. см, а четири години по-късно става световен шампион по мотоциклетизъм в състезанията със серийни мотоциклети. От 1994 г. Николов е избран за президент на родната федерация, която управлява и до днес. Решението го взима в момент, в който е пред договор да стане професионален автомобилен пилот. По негово управление са изградени мотополигонът Горна Росица в Севлиево, който е определян за номер 1 в света, полигонът за супермото край Долна Митрополия и мотопистата в Плевен, а България е домакин на 28 старта световни и 46 европейския шампионати.С мисъл за българския мотоциклетизъм Богдан Николов посрещна и 60-ия си рожден ден.

- Г-н Николов, казвате, че не се чувствате на 60 години, но все пак с какви чувства посрещате този юбилей?

- Мисля, че за мен дали са 50, 60 или 70 години не е важно. Важното е да сме здрави, за да можем да си вършим работата.

- Какво си спомняте от годините, когато бяхте спортист? Какво се е променило от тогава до сега?

- Разликата е много голяма! Ако тогава имаше такава федерация като сегашната, аз нямаше да чакам до 33 години, за да стана европейски шампион. Щях много по-рано да съм пробвал, а друг въпрос е дали щеше да стане. Сега имаме много млади и талантливи деца, но е трудно, защото всичко опира до пари и средства. За първи път сега ще имаме двама участника на световния шампионат MX2 - Майкъл Иванов и Петър Петров. В европейския шампионат се очаква силно включване на Иван Петров и Мартин Чой. Имаме много деца и младежи, може да се каже, че имаме напредък.    

- Вие как се запалихте по мотоциклетизма?

- Стана съвсем случайно. Бях футболист в Берое (Стара Загора), но ми счупиха десния крак. По това време моят първи братовчед Милан Семов бе състезател по

мотокрос и ме разкарваше с една Варшава за известно време, докато не можех да ходя. Почнах да ходя на тренировки. Хареса ми, че е индивидуален спорт. Като

ми мина кракът се записах и аз да тренирам. Първите две години метох работилницата само. Треньорът ми по футбол ме извика един ден и ми каза: "Малкият, ти май ходиш и на други тренировки - и на футбол, и на мотокрос.... Да не паднеш накрая от два стола на земята".... И така аз избрах мотоциклетния спорт.

- Когато у вас се зароди идеята за изграждане на мотополигони и писти?

- Мисля, че в първите години след като се отказах да бъда автомобилен пилот в Италия. Тогава ми предлагаха тригодишен конткракт с много сериозни параметри, който завършваше дори с Формула 1. Аз ги питах защо са се спрели на мен. А те ми отговориха: "Следим те още, когато беше състезател в супербайк. Виждаме те, че си много сериозен...", но тогава дойдоха едни стари деятели на федерацията по мотоциклетизъм, която изчезваше, беше почти занулена и аз избрах да стана административен директор. В първите години само наблюдавах пистите навън - Белгия, Холандия, Италия и други. За пистата в Севлиево преценихме да е там, защото площта е изключително равна, като на анфитеатър - 100 процента видимост. Такава няма никъде по света. Тогава имаше някакви пожари в Севлиево и се наложи да чакам 7 часа на едни стълби кмета Йовко Йовков. Той дойде късно вечерта и аз му казах, че искам да има трасе за европейски първенства по мотокрос. Като отидохме на другия ден да видим терена, имаше само три бивола и една локва, в която те се къпеха. И той ме пита: "Ти сериозно ли мислиш, че стане нещо тук?". Започнахме работа, а след 20 дни целият общински съвет опита да спре проекта, но кмета не се отказа. А колкото за пистата в Плевен - си бях казал, че ще направя такава, каквато няма да има никъде в света. Поне в следващите 20 години. В САЩ са опитвали, но нямат такива машини за асфалтиране. Направихме я в продължение на три месеца при температури над 40 градуса. Няма да забравя след посещението на промоутъра, за да организираме за кръг от световния шампионат, дойде и група от 20 американци, които искаха да вземат технологията.

- Вече 20 години сте начело на федерацията. Какво се случи през тези години и какво ви мотивираше да се борите за успехите на този спорт?

- Това е въпрос на мислене. През тези 20 години никога не съм бил на заплата. Тя цялата федерация от 3-4 човека и като дойдат от Международната федерация, винаги ни се чудят как сме толкоз малко хора. Въпросът е да не се прави с комерсиална цел. когато искаш да направиш нещо - никой не може да те спре.

- Какво може да се направи още за бъдеще?

- Интересът от страна на децата е много голям. Работим вече с деца на 5-6 години. Трябва ни подкрепата обаче и на държавата. А на България и трябва една писта, която да става за Формула 1 и за Мото GP. Това е моето желание и мисля, че ще се случи!

- В какви срокове е постижимо това и кой би подкрепил такава идея?

- Мисля, че инвеститорите не са проблем. Те са външни. Но самата държава трябва да подкрепи подобна идея. Ако тя не се съгласи, трудно ще стане. Няма как аз да дойда във вашия дом и да ви направя ремонт, ако вие не ме пуснете.