Аликанте: Скрит пред очите ти

Любимата лятна дестинация на мадридчани като по чудо остава встрани от вниманието на тълпите чуждестранни туристи

17.05.2017 | 14:06 Редактор: Константин Томов
Аликанте: Скрит пред очите ти

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*
 

Най-добре пазените тайни обикновено са онези, които са пред очите на всички, гласи една стара испанска поговорка. Тя важи с пълна сила за Аликанте - eдна от най-новите дестинации на България Ер и най-подценявания от туристите град в Испания.

ВЕЧЕ СЕДЕМ ХИЛЯДОЛЕТИЯ този приветлив бряг в югоизточна Испания привлича пътешествениците. Гърците го обикнали толкова, че основали тук селище - Акра Левка, Бялата планина. Картагенците го разширили и укрепили. После дошли римляните, прекръствайки го на Лучентум - Града на светлината. През VIII век маврите го завладели, но запазили името, макар и в превод на арабски - ал-Лакант. След Реконкистата Аликанте за две столетия е бил сред най-богатите градове в света - с огромно пристанище, контролиращо значителна част от търговията с Новия свят, с легендарно сръчни занаятчии и с безподобно вино, произвеждано в околностите. XVIII и XIX век били време на упадък, преди областта отново да процъфти във втората половина на ХХ, вече благодарение на туризма.

Летището на Аликанте е едно от най-натоварените в южна Европа, отвеждайки тълпите към курорти като Бенидорм - заспало рибарско селце до 60-те, когато тъкмо там се раждат хотелите-небостъргачи и концепцията за пакетните почивки. Днес Бенидорм има най-много високи сгради на глава от населението и безброй по-бледи копия по цял свят, като например добре познатия ви Слънчев бряг.

КОЛКОТО И ДА Е СТРАННО ОБАЧЕ, тълпите, които слизат от самолетите на летището, много рядко минават през самия Аликанте. Вторият най-голям град в област Валенсия си остава загадка за чужденците - и  съответно е пощаден от капаните за туристи, надписаните сметки, посредствената храна и всички останали беди, които вървят ръка за ръка с големите потоци хора. Аликанте е добре развит модерен град с фантастичен климат, живописен стар квартал, крепост с панорамна гледка, атрактивна крайморска променада и безброй отлични малки ресторантчета и барчета. Което, в комбинация с липсата на чуждестранни туристи, обяснява защо това е предпочитаната дестинация за лятото на мадридчани. Неслучайно Аликанте е първият голям град, свързан с железница със столицата (още в средата на ХIX век).

Казахме "вторият най-голям", но това не бива да ви стряска. Населението на Аликанте е малко над 300 000 души; дори и с прилежащия Елче и другите градчета областта не надхвърля 750 000 (от които, ако се вярва на статистиката, над 1.5% са българи). Градът е достатъчно компактен, за да го разгледате и опознаете за един уикенд, и в същото време притежава достатъчно атракции да ви забавлява със седмици.

ПЪРВАТА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ, която ще се изпречи пред погледа ви, е крепостта Санта Барбара, надвиснала на хълма над града - могъщо каменно укрепление от "златната епоха", XVI век, издигнато на същото място, на което две хилядолетия по-рано построил форт картагенският генерал Амилкар.
Ако не сте заклети почитатели на стръмните стълби, най-удобният начин да стигнете догоре е с врязания в скалите асансьор. Отгоре се открива най-добрата възможна гледка към Аликанте и към градския плаж Постигет (местните хора обаче предпочитат разположения малко по-северно Сан Хуан). При ясно време на югоизток можете да видите дори островчето Таварка с живописното едноименно градче, основано от генуезки моряци преди пет века.

След като изхабите батерията на фотоапарата си, можете да се спуснете полека в подножието на хълма. Там е сгушен Еl Barrio, старият град - кварталче със старинни шарени къщи и живописни тесни улички, които напомнят силно на Байру Алту в Лисабон.
В сърцето му ще откриете "Санта Мария" - ослепителна барокова църква, построена върху останките от стар мавритански дворец. Съвсем наблизо е и красивата сграда на кметството (на Plaza del Ayuntamiento), на чието стълбище ще откриете любопитна скулптура на Салвадор Дали.
 

ЗА ПОЧИТАТЕЛИТЕ НА ИЗКУСТВОТО Аликанте предлага истински угощения. Задължителна спирка е Музеят за съвременно изкуство (Plaza de Santa Maria, 3), който притежава шедьоври на Пикасо, Дали, Шагал, Брак, Кандински - и няколко интересни ранни творби на Христо Явашев - Кристо.
Струва си да се отбиете и до Археологическия музей (placa Dr. Gomez Ulla), зад чиято елегантна стара фасада се крие една от най-модерните музейни концепции, удостоена с титлата Европейски музей на годината за 2004. Вместо баналните стъклени витрини тук ще намерите интерактивни стени, интересни видеопрезентации и всякакви други оригинални хрумвания. Само трябва изрично да предупредите, ако искате английски превод.
Любопитен е и Museo de Fogueres, създаден в чест на прославените тукашни фойерверки. Още по-хубаво е да ги видите в действие - в нощта на Сан Хуан (Еньовден, 23 юни), когато озаряват небето над града в невъобразими цветове и форми. Сан Хуан е един от главните празници тук и освен с фойерверките, се отбелязва със зрелищно шествие на кукли с огромни глави от папиемаше по главната улица - Rambla Mеndez Nunez. Публиката ги оценява и победителите се излагат в музея до следващия празник. Загубилите се изгарят на ритуални клади.

ИМА И ДРУГА ПРИЧИНА да изберете юни за ваканцията си в Аликанте. Градът се радва на завиден климат, с меки зими и поносими лета, пощадени от чудовищните жеги на Мадрид или Севиля. Все пак началото на лятото е най-добрият период тук - през юни и юли шансът за дъжд клони към нула, а и тълпите мадридчани още не са пристигнали. Морето регулира температурите и не позволява крайности - нощем обикновено е около 20 градуса по Целзий, денем - не повече от 29-30.
Ако продължим разходката си по "рамблата", в горния й край ще попаднем на Централния пазар, Mercado Central - интересна сграда в стил ар нуво, в която можете да си купите няколкостотин вида прясна риба и морски дарове, както и специфичните местни лакомства. Оттам започва и шопинг-зоната - по Avenida Maissonave, Calle Teatro и Plaza de los Luceros.

ДРУГАТА НАЙ-ПОПУЛЯРНА атракция на Аликанте е прословутата Explanada - широката пешеходна алея край морето, покрита с милиони мраморни плочи с вълниста червено-черна шарка. Тук е и едната голяма концентрация на ресторанти и барове; другата е около Calle Labradores.
Най-известните местни специалитети са червените скариди (Gambas Rojas) и Caldero Alicantino - което означава буквално тенджера, а всъщност включва стотици различни рецепти на бавен огън, със съставки от екзотични риби до агнешки дреболийки. Ще откриете и нещо, което подозрително напомня на валенсианската paella, но тук се нарича Arroz -  ориз. Вариациите са безброй, от карфиол с нахут до заек с охлюви. Вероятно ще ви отнеме време да свикнете с обожаваните от местните салати с осолена риба, но няма да имате никакви проблеми с най-популярния тукашен десерт - gelado con turron, тоест сладолед с бадемова халва. Не пропускайте да опитате и десертното вино Alicante, обезсмъртено от Дюма в "20 години по-късно".
 

АКО НЕ СТЕ В НАСТРОЕНИЕ за сериозни угощния, Аликанте предлага и онова най-симпатично изобретение на Испания - тапас баровете. Цял куп от тях заемат горния край на Calle Labradores и ще ви сервират малка бира с tapa (тоест хапки) срещу по-малко от 2 евро. Това е и основната разлика между Аликанте и близкия Бенидорм - тук няма да откриете много шумни дискотеки. Местните хора предпочитат разговорите и съответно - баровете. Но не се учудвайте, ако ги откриете празни в късния следобед. Нощният живот тук започва късно и за компенсация продължава почти до зори. Повечето барове затварят някъде около 4 през нощта, а нощните клубове около яхтеното пристанище ще ви изгонят чак след изгрев слънце. Аликанте е едно от онези благословени места, в които изобщо не е срамно да си легнеш след... закуска.


ОТБИВКИ

Аликанте е достатъчно богат на преживявания да запълни цялата ви ваканция, но все пак не подценявайте и възможностите за еднодневни разходки в околностите му.

ЕЛЧЕ, на по-малко от половин час с влак, е столицата на испанската обувна индустрия, но е далеч по-интересен с фурмите си. Не по-малко от четвърт милион палми растат по улиците и градините му и дават плод, който по баровете ще ви сервират увит в първокласен хамон.

БЕНИДОРМ е мястото с най-обширните плажове и най-гръмките дискотеки. От Аликанте можете да го стигнете с трамвая L1 (на практика - влак) срещу 3.35 евро, пътуването отнема само 40 минути.


АЛТЕА е очарователно градче на около 2 часа с влак от Аликанте, прочуто с живописните си криви улички, белите къщи и забележителната катедрала с купол от сини плочки.

* Статията е отпечатана в списание Go ON AIR, брой 36 / 2016