Франция против отписване на дълга на Гърция: Сапен

Френският министър на финансите Мишел Сапен потвърди позицията си за дискусии по въпроса за гръцкия дълг, но изключи неговото опрощаване.

Няколко часа преди срещата си с гръцкия министър на финансите Янис Варуфакис Мишел Сапен отново заяви, че Франция е против отписването на дълга на Гърция.

Малко преди срещата в Париж от 17:00 местно време в неделя, 1 февруари 2015, Мишел Сапен заяви по Canal+, че е открит за преговори, но изключва анулирането на гръцкия дълг.

„Можем да обсъждаме, можем да докладване, можем да облекчаване, но не анулираме.. Това ми се струва нередно“, каза Сапен.

Гърция иска да преговаря директно с ЕС

В понеделник, 2 февруари гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис ще се срещне с британския си колега Джордж Осбърн и представители на лондонското Сити. Варуфакис ще разговаря и с министъра на финансите на Италия Карло Падуан.

Няма обаче предвидена среща в Берлин – Германия е най-непреклонна към Гърция, отбелязва Ла Трибюн.

Твърдата линия на Ципрас

Новото гръцко ляво правителство е решено да заеме твърда позиция, да откаже финансовата помощ отвън, както се опасяваха международните инвеститори и ЕС, съобщава Ройтерс.

За по-малко от седем дни новата администрация в Атина спря няколко планирани приватизации, започна преговори с европейските партньори за опрощаване на дълга и зае твърда позиция спрямо първия представител на еврозоната, който дойде в Гърция след изборите.

Също така Атина се обяви срещу европейските санкции над Русия.

Гърция получи от партньорите си в ЕС 270 млрд долара финансова помощ.

Финансовият министър Янис Варуфакис отпътува за Париж в неделя, след това ще бъде в Лондон в понеделник и в Рим във вторник в опит да убеди финансовите министри да опростят дълга на неговата страна. В сряда, на 4 февруари Янис Варуфакис ще се срещне с президента на Франция.

„Няма проблем да се говори за гръцкия дълг, за облекчаване на тежестта. Не е добре да се опрощава гръцкия дълг, защото това би означавало да се прехвърли тежестта на френските данъкоплатци“, каза френският финансов министър Мишел Сапен.

Победилата на изборите в Гърция партия Сириза смята, че кешовите резерви на страната са достатъчни, за да покрият задълженията от 3,5 млрд евро за периода февруари-март.

През юни обаче Гърция трябва да плати още 1,5 млрд евро главница и лихви, през юли – още 4,7 млрд евро и 3,6 млрд евро през август.

„Ние харесваме икономичния живот. Не вярваме, че ръстът не зависи от това колко Porsche Cayenne се движат по тесните ни улици“, каза Варуфакис – икономистът, каращ мотор Yamaha, който от години пише в блогове против икономическите жертви, които Гърция се наложи да направи в рамките на спасителния план, пише Ройтерс.

След като старото споразумение с Тройката изтече на 28 февруари, премиерът Алексис Ципрас се опитва да договори нова сделка, целяща да намали неуправляемия публичен дълг от над 175% от БВП на страната, съобщава Катимерини.

Вестникът съобщава, че гърците са се изправили срещу бедност и трудности, невиждани никъде другаде в Западна Европа, а правителството не губи време и показва, че смята да изпълни предизборните обещания и да прекрати икономиите.

Програмата на правителството в Атина

В неделя, 1 февруари министърът на труда Панос Скурлетис заяви, че правителството ще възстанови колективното договаряне и ще повиши минималната работна заплата – намалена на 586 евро от 751 евро според споразумението от 2012.

В началото на февруари Ципрас се очаква да даде поведе детайли по програмата си пред парламента. Скурлетис каза, че правителството ще обсъди плановете за минималната заплата със синдикатите и работодателите преди да одобри мярката, пише Катимерини.

Според заместник външния министър Никос Чунтис, отговарящ за европейските въпроси, Атина иска да преговаря директно с ЕС и МВФ.

„Затова нямаме срещи с технократите“, каза той пред гръцкото радио, отбелязвайки, че би било „обидно“ да се преговаря с нискостоящи чиновници.

На 1 февруари по-малкият партньор в коалицията на Ципрас обяви, че ще предложи данъчна амнистия за недекларираните средства, ако бъдат върнати в банковата система – в опит да спре изтичането на капитали от страната.

_{/Снимка: правителство на Франция/}