Какво е да гледаш смърт и разруха в страната си от близо 2000 км?

23-годишният Хенри де Рудер от близо 3 години живее в България, но цялото му семейство е в Белгия

24.03.2016 | 09:16 Редактор: Ирина Георгиева
Какво е да гледаш смърт и разруха в страната си от близо 2000 км?

Да гледаш смърт и разруха в страната си от близо 2 хиляди километра. Това е преживял млад белгиец, който живее в България. 

23-годишният Хенри де Рудер от близо 3 години живее в България. Работи като бизнес анализатор в германска фирма у нас, съсобственик е и на бар в София. Научава за ужаса в Брюксел от медиите. Цялото му семейство е там, а той следи събитията онлайн. 

"Вчера сутринта дойдох на работа в 9 часа и първото, което видях на телефона си, бяха известия за бомбите на летището в Брюксел. Бях много зает и се съсредоточих върху работата си, защото излизат много фалшиви новини, но после осъзнах, че наистина нещо сериозно се е случило. Първоначално новините не бяха коректни, никой не знаеше какво става, само видяхме ужасните снимки от летището - счупени стъкла, бягащи хора, ужасен хаос. Стъпка по стъпка стана ясно - да, случи се", разказва Хенри де Рудер.

Още по темата

Според Хенри властите отчасти сами са предизвикали хаоса в белгийската столица. 

"По мое мнение всичко е заради случилото се миналата седмица - залавянето на атентатора от Париж. Пред медиите властите казаха, че той сътрудничи. Подозирам, че това е верижна реакция - хората, с които е бил свързан, са решили да избързат с атентата. В неделя в Брюксел е Великден. Тогава всеки лети нанякъде и летищата са пълни. Понякога някои новини трябва да останат скрити в хода на разследването. И "лошите" гледат новини", заяви още Хенри.

След терора обаче, Белгия е показала на света, че може да бъде по-сплотена от всякога. 

"Видяхме, че Белгия е обединена. Реакцията беше мигновена. В социалните мрежи всички бяха заедно. Не сме в безопасност в собствената си страна. Едно време Западна Европа беше рай, но вече не е така. Но имиграционните закони промениха това. Със сигурност не съм расист - живял съм в Белгия, България, Истанбул и Лондон. Познавам много култури. И все пак - имаме погрешна политика", добави той.

Хенри смята, че момчетата на неговата възраст, които заминават да се сражават в Сирия, са имали лошия късмет да попаднат на неподходящите хора. 

"Имат погрешни приятели. В Истанбул питах имам в Синята джамия за камикадзетата. Той ми каза: Хенри, тези хора слушат един имам и му вярват. Понякога този човек е лош, а тези хора са слаби, несигурни, депресирани, не могат да си намерят работа, трето поколение имигранти са и сега искат анархия и революция. Смятат, че това е най-доброто решение за тях, защото вярват, че така ще построят един нов свят с нови закони", обясни Хенри.

Това няма нищо общо с религията - просто група хора я използват по неправилен начин. 

Заради нестихващия терор в сърцето на Европа, страната на Хенри се е превърнала в опасно място, в което предразсъдъците виреят свободно.

"В Белгия хората вече се страхуват от мюсюлмани. А всъщност едва една хилядна от процента от мюсюлманите са достатъчно откачени, че да извършат такова нещо. Има и добри хора. Аз също не се чувствам сигурен в Белгия. Като кацна там, има военни на летището, сякаш си във военна зона, макар да не съм бил в такава. Като кацна в София, се чувствам добре", заяви Хенри.

Белгиецът е категоричен, че лицето на тероризма е едно и също, независимо къде се самовзривяват камикадзетата от Ислямска държава. 

"Това което стана в Анкара, Париж и Брюксел, е абсолютно едно и също. Ужасно е! Турция остана встрани, защото Западна Европа гледа малко или много на нея като на страна от Близкия Изток", каза още той.

А на онези, които са готови да погубят невинни хора, а и себе си, Хенри би казал:

"Замислете се. Има много  провали в живота, политически проблеми навсякъде в Европа, но защо да се жертваш за нечие чуждо добруване?"

Разказ на Ива Григорова и оператора Мирослав Минев: