Икономисти: Разривът между Северна и Южна България се задълбочава

Разривът между Северна и Южна България по отношение на инвестициите и на икономическото развитие като цяло, продължава да се задълбочава. Това показва анализ за развитието на регионите у нас на Института за пазарна икономика. Ако преди кризата преките чуждестранни инвестиции се концентрират в областите със строителен бум – София, Перник, Варна и Бургас, то след 2008г. привлекателни стават и индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и Пловдив.

Има сериозни разлики в способността на отделните области у нас да привличат инвестиции и това допълнително задълбочава разрива между по-развитите и по-бедните:

"Преките чуждестранни инвестиции се насочват към вече високо развити области, тъй като предлагат по-висока покупателна способност на населението, повече възможност за бизнес, по-голям пазар. София – към края на 2012г. е привлякла около 9000 евро на човек, докато Силистра, която се нарежда на последно място е привлякла само 111 евро." - коментира Десислава Николова от ИПИ.

Инвестициите вървят ръка за ръка с хората в трудоспособна възраст. Там, където има повече висшисти и по-качествена работна сила, и инвестициите са повече. Заради ниската раждаемост и отрицателния приръст обаче демографските тенденции  у нас остават негативни:  

"От 2010г. насам няма област с положителен естествен приръст, най-нисък е във Видин, Кюстендил, Монтана, Перник, Ловеч, Враца и Габрово. Тук отново може да видите доминацията на области в Северна България. През 2013г. новостта е, че вече няма нито една област, в която децата да са повече от лицата над 65 години." - допълни Десислава Николова от ИПИ.

Въпреки че ситуацията на пазара на труда се подобрява през 2013г., работещите в някои от най-бедните области у нас остават под критичния праг от 40%:

"Такива области са Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всички те се намират в Северна България." - съобщи Николова.

Инфраструктурното развитие у нас е неравномерно и това отново разделя страната:

"Ключовите проекти през 2012 и 2013 година отново са в Южна България съсредоточени." - подчерта Николова.

Заради липсата на реформи, тенденциите в образованието и здравеопазването остават негативни. Делът на пътната настилка в добро състояние спада, а корупционните възприятия са по-високи.

Не всички новини обаче са лоши. Макар и бавни, положителните тенденции в икономическото възстановяване са осезаеми. Делът на хората с достъп до канализация и на тези, свързани с пречиствателни станции нараства, а усвояването на европейски средства се ускорява през 2013-та. За трета поредна година шампион по усвоени пари остава област Габрово, следвана от Бургас. През 2013г. регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива.