Интервю на Кристалина Георгиева, вицепрезидент на ЕК в Страсбург за Милена Милотинова, автор и водещ на предаването Брюксел 1.

Чака ни много работа.

От отговорност не бягам и знам,  че трябва да вляза с летящ старт  в новата комисия.

Практически от първия ден на работата на Комисията ще бъда с колегите от Съвета да говорим за бюджета – за тази и следващата година.

Ние имаме два големи приоритета в следващите седмици.

Първо – да изпълним обещанието, което току.що даде Жан-Клод Юнкер, че до Коледа ще представим предложение за 300 млрд. Евро инжекции от инвестиции в европейската икономика.

Спомняте си – това бе част от неговата програма. Казахме, че ще стане в първите три месеца от новата комисия. Сега ускоряваме работата, за да може колкото може по-бързо да създадем условия за растеж  в Европа.

Знаете, ме възстановяването е бавно.

Това означава много хора без работа. Много хора без достатъчно доходи и сериозни социални проблеми.

Втората ни голяма задача е като екип да можем да покажем, ме сме в състояние да разчупим стереотипите на работа от миналото, където всеки комисар си имаше своя област и донякъде общуването беше много ограничено.

Сега различното е координационната функция на вицепрезидентите.

В моя случай – координационната функция за всички комисари.

Всеки има нужда от бюджет и всеки работи с хора.

За другите колеги-вицепрезиденти координационна функция в рамките на тази тема, която им е дадена като задача.

Убедена съм от работата си в последните пет години, че ние действително трябва да вървим към по-голяма екипност и гъвкавост в обединяването по теми. Приоритетите не стоят замразени за пет години.

Структурите следователно трябва да бъдат по-разчупени. По-гъвкави.

Това, което искаме да постигнем, е да можем по-лесно и по-бързо да преориентираме и пари, и човешки ресурси, така че да можем по-гъвкаво да се съобразяваме с приоритетите на деня.

Да ви дам един пример, който знам от моята работа.

Как се справяме с бедствията?

Разбира се, с повече превенция, с по-добра организация и по-голяма колективност.

Но превенцията не може да бъде работа само на комисаря, който отговаря по бедствията.

А работа и в структурните фондове, и в селското стопанство и финансовите инструменти, тъй като застраховането е голяма част от превантивната дейност.

Да организираме своята работа така, хоризонтално, в екипи, е това, което новата структура на комисията прави по-лесно.

Още преди да вляза в новия състав вече говорих на тази тема.

От предишната комисия: виждам необходимостта от такава, по-голяма гъвкавост.

Какъв ефект очаквате?

За колко време може да се постигне това?

Няма да е леко.

Каква ни е задачата?

С по-затегнат европейски бюджет да постигаме повече.

Това значи да можем да мултиплицираме ефекта от всяко евро, което инвестираме  в нашата икономика.

Казват, че едно евро носи още седем – така ли е и как се изчислява?

Зависи къде.

Някъде едно евро е равно на едно евро.

Другаде едно евро е равно на 40.

Мултипликационниятефект  на парите, който постигаме може да се измери с това до какви допълнителни инвестиции води това инвестиране.

Да кажем, че инвестираме в инфраструктурни проекти. Ако са добре изпълнени, те създават работни места, доходи, повече търсене.

Какъв е мултипликаторът на тези инвестиции – досега ние го мерехме, но това не беше голяма наша цел.

Сега, с новото мислене за това как бързо да задвижим 300 млрд. в иконовиката на Европа – този въпрос, за мултипликатора на европейския бюджет отива на първо място.

И това беше една от темите, които обсъждахме по време на моето изслушване.

Съвсем разбираемо – хората казват – ако бюджетът на Европа е това, което е,  1% от БВП – как да го направим така, че да работи по-интензивно за нашите хора?

Аз смятам, че новата структура на комисията ни дава възможност да бъдем напред в 21в.

Да можем  във време, в което условията за работа се променят много бързо, да можем да изпреварваме тези промени с организацията си.

И това ще бъде голяма част от моята работа като вицепрезидент по бюджет и човешки ресурси.

Преди общата снимка – с едно изречение: повече растеж или повече бюджетна дисциплина?

Могат ли и двете да се съвместят?

И двете.

И двете.

Защо имаме нужда от бюджетна дисциплина?

Защото ако я нямаме, рискуваме  стабилността на нашите икономики. И рискуваме това да можем да ползваме ресурсите, които съществуват, които финансовата среда ще ни даде.

Ако обаче само гледаме сметките и затягаме дисциплината и не мислим за растежа, то неминуемо ще се окаже, че работните места се ограничават и че от кризата не можем да излезем.

Финансовата дисциплина, фискалната дисциплина, макроикономическата стабилност са необходимо, но недостатъчно условие за растеж и работни места.

За да ги има, ние обезателно трябва да мислим за инвестиционната  мощ на политиките, които вземаме и на парите, които влагаме.

Защо казвам политики и пари?

Защото ако имаме добра институционална среда, прозрачност, уважение на закона и много сериозно отношение към конкурентноспособността на нашите икономики, то тогава парите, които инвестираме дават много по-висок резултат.

Няма къде да избягаме от структурните реформи.

Няма къде да избягаме от това да се мерим постоянно не спрямо самите себе си, а спрямо останалия свят.

Аз съм убедена, че тази комисия, защото залага на екипност и фокус на гражданите – какво те очакват от нас, а не какво ние очакваме от себе си – тази комисия ще бъде успешна.

Комисията на Барозо следваше логиката в развитието на ЕС, в която всяка страна има комисар и ресор.

В тази логика равнопоставеност на комисарите означаваше, че даже тези, които бяха вицепрезиденти, бяха номинални вицепрезиденти. Те не можеха да координират работата на другите.

Предимството беше уважение към всяка една страна сама по себе си, нейния комисар.

Недостатъкът  - с увеличаването на портфейлите се създаде струкутра с недостатъчна гъвкавост, за да можем да използваме таланта на нашите хора и финансите на ЕС достатъчно ефективно.

Това променяме с новата комисия.

Залагаме много на екипност и на тази координационна функция, която създава по-голяма гъвкавост за Европа.

Вземете един голям приоритет – да създадем дигитален общ пазар.

В момента имаме 28 страни с 28 условия на работа на тези, които създават тези услуги.

А САЩ са един голям пазар.

Ние трябва да вървим към интегрирането на нашия пазар, за да можем да го използваме така, както общият пазар във всяка една друга сфера води до по-голяма конкурентноспособност на Европа.

Но това не може да се реши от един комисар в една структура.

Това трябва да бъде приоритет, хоризонтален приоритет на комисията и да можем да се обединим, да обединим ресурсите си около него.

Новата структура на комисията ни дава такава възможност и аз не искам да кажа, че старата комисия беше лоша, а новата е добра.

Това, което искам да кажа е, че отразяваме изискванията на времето.

Светът се променя много бързо.

В тази ускорена в промените нова, конкурентна среда ние трябва да можем да бъдем по-гъвкави и това постигаме сега.

\Втора част на интервюто\

Моят ресор включва три неща – бюджет, финансов контрол и управление на човешките ресурси.

Данъчите – не. Митници – не. Енергиен съюз – не.

Тези, които познават сегашната комисия, комисарят Левандовски-бюджет, вицепрезидентът Шевкович-администрация и човешки ресурси и комисарят Шемета-финансов контрол ОЛАФ.

Всъщност моята функция обединява това, което се правеше от един комисар и половината или малко повече от портфейлите на двама други комисари.

Много е важно, че Жан-Клод Юнкер вдигна работата по юджет и човешки ресурси  на вицепрезидентско ниво.

Защо е важно?

Защото ние сме в процес на преход от бюджет, който беше доста комфортен в предишните години до бюджет, произведен по време на криза, с повече ограничения и съкращения на персонала, свръзани с условията на този, по-стегнат бюджет.

Ако искаме да постигнем по-високи резултати с по-малко пари, по-малко хора, нашият фокус трябва да бъде за това как използваме парите, как използваме хората по-ефективно.

Как отговаряте на евроскептиците, които казват, че и при тези пет процента намаление, европейската администрация е много раздута?

Нека да сравним с администрацията на един град, да кажем Париж. Цялата европейска администрация е много по-малка от градската администрация на Париж.

Доколкото си спомням тя е над 45000 и това е един град във Франция, а ние отговаряме за хора в в28 страни.

С 32000 служители.

По време на изслушването един от евроспектиците ми зададе този въпрос: „Какво ще кажете за тази администрация, която е по-голяма от британската армия?“ На което аз отговорих, че се тревожа за британската армия.

Но сериозно, британската армия е 250 000 души. Така че все още там няма проблем за тревога.

32000 души, които са организирани така, че по-добре да можем да формираме групи  за решаване на приоритетни задачи са повече от 32000 души, които са ограничени в дирекции, отдели, с определени задачи. Това е структурата, която имаме днес.

Голяма част от моята работа ще бъде как да направим по-лесно да обединяваме талантите, които имаме.

Сред тези 32000 души има над 700 българи. Прекрасни служители на комисията.

Ние сме малко над това, което би бил делът на България спрямо населението на ЕС. Имаме около 2,5% от служителите в ЕК, а сме 1,9% от населението на Европа.

Защо има повече българи? Защото тези, които кандидатстват са много способни. Минават успешно конкурсите и лесно си намират работа.

В момента правя интервюта за бъдещия си кабинет и много се гордея с българите и българките, които се явават – трудно ми е да избера, защото тези, с които се срещам са много добри.

Ние сме будни хора, българите.

Това, което понякога ни липсва дори в Брюксел е самочувствието.

Чака ни много работа.

От отговорност не бягам и знам,  че трябва да вляза с летящ старт  в новата комисия.

Практически от първия ден на работата на Комисията ще бъда с колегите от Съвета да говорим за бюджета – за тази и следващата година.

Ние имаме два големи приоритета в следващите седмици.

Първо – да изпълним обещанието, което току.що даде Жан-Клод Юнкер, че до Коледа ще представим предложение за 300 млрд. Евро инжекции от инвестиции в европейската икономика.

Спомняте си – това бе част от неговата програма. Казахме, че ще стане в първите три месеца от новата комисия. Сега ускоряваме работата, за да може колкото може по-бързо да създадем условия за растеж  в Европа.

Знаете, ме възстановяването е бавно.

Това означава много хора без работа. Много хора без достатъчно доходи и сериозни социални проблеми.

Втората ни голяма задача е като екип да можем да покажем, ме сме в състояние да разчупим стереотипите на работа от миналото, където всеки комисар си имаше своя област и донякъде общуването беше много ограничено.

Сега различното е координационната функция на вицепрезидентите.

В моя случай – координационната функция за всички комисари.

Всеки има нужда от бюджет и всеки работи с хора.

За другите колеги-вицепрезиденти координационна функция в рамките на тази тема, която им е дадена като задача.

Убедена съм от работата си в последните пет години, че ние действително трябва да вървим към по-голяма екипност и гъвкавост в обединяването по теми. Приоритетите не стоят замразени за пет години.

Структурите следователно трябва да бъдат по-разчупени. По-гъвкави.

Това, което искаме да постигнем  е да можем по-лесно и по-бързо да преориентираме и пари, и човешки ресурси, така че да можем по-гъвкаво да се съобразяваме с приоритетите на деня.

Да вим един пример, който изживявам в моята работа.

Как се справяме сбедствията?

Разбира се, с повече превенция, с по-добра организация и по-голяма колективност, когато реагираме на бедствията.

Но превенцията не може да бъде работа само на комисаря, който отговаря по бедствията.

А работа и в структурните фондове, и в селското стопанство и финансовите инструменти, тъй като застраховането е голяма част от превантивната дейност.

Да организираме своята работа така, хоризонтално, в екипи, е това, което новата структура на комисията прави по-лесно.

Още преди да вляза в новия състав вече говорих на тази тема.

От предишната комисия: виждам необходимостта от такава, по-голяма гъвкавост.

Какъв ефект очаквате?

За колко време може да се постигне това?

Няма да е леко.

Каква ни е задачата?

С по-затегнат европейски бюджет да постигаме повече.

Това значи да можем да мултиплицираме ефекта от всяко евро, което инвестираме  в нашата икономика.

Казват, че едно евро носи още седем – така ли е и как се изчислява?

Зависи къде

Има някъде, където едно евро е равно на едно евро.

И някъде, където едно евро е равно на 40.

Мултипликационниятефектт  на парите, който постигаме може да се измери с това до какви допълнителни инвестиции води това инвестиране?

Да кажем, че инвестираме в инфраструктурни проекти. Ако са добре изпълнени, те създават работни места, доходи, повече търсене.

Какъв е мултипликаторът на тези инвестиции – досега ние го мерехме, но това не беше голяма наша цел.

Сега, с новото мислене за това как бързо да задвижим 300 млрд. В иконовиката на Европа – този въпрос, за мултипликатора на европейския бюджет отива на първов място.

И това беше една от темите, които обсъждахме по време на моето изслушване.

Съвсем разбираемо – хората казват – ако бюджетът на Европа е това, което е,  1% от БВП – как да го направим така, че да работи по-интензивно за нашите хора?

Аз смятам, че новата структура на комисията ни дава възможност да бъдем напред в 21в.

Да можем  във време, в което условията за работа се променят много бързо, да можем да изпреварваме тези промени с организацията си.

И това ще бъде голяма част от моята работа като вицепрезидент по бюджет и човешки ресурси.

Преди общата снимка – с едно изречение: повече растеж или повече бюджетна дисциплина?

Могат ли и двете да се съвместят?

И двете.

И двете.

Защо имаме нужда от бюджетна дисциплина?

Защото ако я нямаме, рискуваме  стабилността на нашите икономики. И рискуваме това да можем да ползваме ресурсите, които съществуват , които финансовата среда ще ни даде.

Ако обаче само гледаме сметките и затягаме дисциплината и не мислим за растежа, то неминуемо ще се окаже, че работните места се ограничават и че от кризата не можем да излезем.

Финансовата дисциплина, фискалната дисциплина, макроикономическата стабилност са необходимо, но недостатъчно условие за растеж и работни места.

За да ги има, ние обезателнон трябва да мислим за инвестиционната  мощ на политиките, които вземаме и на парите, които влагаме.

Защо казвам политики и пари?

Защото ако ние имаме добра институционална среда, прозрачност , уважение на закона  и много сериозно отношение  към конкурентноспособността на нашите икономики, то тогава парите, които инвестираме дават много по-висок резултат.

Няма къде да да избягаме от структурните реформи.

Няма къде да избягаме от това да се мерим  постоянно не спрямо самите себе си, а спрямо останалия свят.

Аз съм убедена, че тази комисия , защото залага на екипност и фокус на гражданите – какво те очакват от нас, а не какво ние очакваме от себе си – тази комисия ще бъде успешна.

Комисията на Борозо следваше логиката в развитието на ЕС, в която всяка комисар има комисар и ресор.

В тази логика равнопоставеност на комисарите означаваше , че даже тези, които бяха вицепрезиденти , бяха номинални вицепрезиденти. Те не можеха да координират работата на другите.

Предимството беше уважение към всяка една страна сама по себеси, нейния комисар.

Недостатъкът  - с увеличаването на портфейлите  се създаде струкутра с недостатъчна гъвкавост, за да можем да използваме таланта на нашите  хора и финансите на ЕС достатъчно ефективно.

Това променяме с новата комисия.

Залагаме много на екипност и на тази координационна функция, която създава по-голяма гъвкавост за Европа.

Вземете един голям приоритет – да създадем дигитален общ пазар.

В момента имаме 28 страни с 28 условия на работа на тези, които дават тези услуги.

САЩ – един голям пазар.

Ние трябва да вървим към интегрирането на нашия пазар, за да можем да го използваме така, както общият пазар във всяка една друга сфера води до по-голяма конкурентноспособност на Европа.

Но това не може да се реши от един комисар в една структура.

Това трябва да бъде приоритет, хоризонтален приоритет на комисията и да можем да се обединим, да обединим ресурсите си около него.

Новата структура  на комисията ни дава такава възможност  и аз не искам да кажа, че старата комисия беше лоша, а новата е добра.

Това, което искам да кажа е, че отразяваме изискванията на времето.

Светът се променя много бързо.

В тази ускорена в промените нова конкурентна среда ние трябва да можем да бъдем по-гъвкави и това постигаме сега.

Втора част

Моят ресор включва  три неща – бюджет, финансов контрол и управление на човешките ресурси.

Данъчите – не. Митници – не. Енергиен съюз – не.

Тези, които познават сегашната комисия, комисарят Левандовски-бюджет, вицепрезидентът Шевкович-администрация и мовешки ресурси и комисарят Шемета-финансов контрол ОЛАФ.

Всъщност моята функция обединява това, което се правеше от един  комисар и половината или малко повече от портфейлите на двама други комисари.

Много е важно, че Жан-Клод Юнкер вдигна работата по юджет и човешки ресурси  на вицепрезидентско ниво.

Защо е важно?

Защотот ние сме в процес на преход  от бюджет, който беше доста комфортен в предишните години до бюджет, произведен по време на криза, с повече ограничения и съкращения на персонала, свръзани с условията на този, по-стегнат бюджет.

Ако искаме да постигнем по-високи резултати с по-малко пари, по-малко хора, нашият фокус трябва да бъде за това как използваме парите , как използваме хората по-ефективно.

Как отговаряте на евроскептиците, които казват, че и при тези пет процента намаление, европейската администрация е много раздута?

Нека да сравним с администрацията на един град, да кажем Париж. Цялата европейска администрация е много по-малка от градската администрация на Париж.

Доколкото си спомням тя е над 45000, а това е един град във Франция, а ние отговаряме за хора в в28 страни.

С 32000 служители.

По време на изслушването един от евроспектиците ми зададе този въпрос: „Какво ще кажете за тази администрация, която е по-голяма от британската армия?“ На което аз отговорих, че се тревожа за британската армия.

Но сериозно, британската армия е 250 000 души. Така че все още там няма проблем за тревога.

32000 души, които са организирани така, че по-добре да можем да формираме групи  за решаване на приоритетни задачи са повече от 32000 души, които са ограничени в дирекции, отдели, с определени задачи. Това е структурата, която имаме днес.

Голяма част от моята работа ще бъде как да направим по-лесно да обединяваме талантите, които имаме.

Сред тези 32000 души има над 700 българи. Прекрасни служители на комисията.

Ние сме малко над това, което би бил делът на България спрямо населението на ЕС. Имаме около 2,5% от служителите в ЕК, а сме 1,9% от населението на Европа.

Защо има повече българи? Защото тези, които кандидатстват са много способни. Минават успешно конкурсите и лесно си намират работа.

В момента правя интервюта за бъдещия си кабинет и много се гордея с българите и българките, които се явават – трудно ми е да избера, защото тези, с които се срещам са много добри.

Ние сме будни хора, българите.

Това, което понякога ни липсва дори в Брюксел е самочувствието.

Трябва да се погледнем и да си кажем – няма нужда да отстъпваме по самочувствие, защото ние не отстъпваме по талант!

Цялото предаване Брюксел 1 - гледайте във видеото.