Интервю на Сергей Лавров 27 септември 2014

29.09.2014 | 23:00
Интервю на Сергей Лавров 27 септември 2014

Ексклузивно интервю на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров за Bloomberg TV от Ню Йорк, дадено на 27 септември 2014.


Благодаря ви за отделеното време за Bloomberg TV. Вие сте живели в САЩ дълги години. От години участване в генералните асамблеи на ООН в Ню Йорк. С влошаването на връзките между САЩ и Русия тази година, откривате ли повече враждебност към Русия отпреди?

Ако слушате езика, който бе използван от президента Обама и някои западни лидери, да, това е странен език.

Русия бе поставена на второ място като заплаха след ебола, но преди Ислямска държава.

Не мисля, че това отразява отношението към Русия в международната общност.

Нашите американски колеги са свикнали да говорят от името на всички и вадят заключения, които едва ли много хора споделят.

Така че за мен това е философски въпрос.

Ето как виждам аз нещата. За съжаление, вместо да се концентрираме върху същността на проблемите, върху изграждане на колективни усилия, на  базата на международното право, на сътрудничество в Съвета за сигурност, много сериозни проблеми става предмет на обвинения.

Няма факти.

Било за украинската криза, било за сегашната ситуация в Сирия, Ирак, Либия.

Ако слушате някои западни колеги, сякаш Русия е виновна за всичко това.

А аз не мисля, че хора, които най-малкото четат вестници и гледат телевизия, не знаят как започна либийската криза, каква е причината за сегашната ситуация в Ирак.

Можем да обсъждаме различни опции за действие, но проблемът е, че никой не може да се прави, че има монопол над истината.

Колективните анализи са много по-обещаващи и ефективни, отколкото просто нечие едностранно решение, без консултации с останалите.

 

Американската преса описва влошаването на отношенията между САЩ и Русия като завръщане на Студената война. Така ли мислите в Русия?

Един от колегите ми, един от външните министри, по време на тази сесия на Генералната асамблея, каза: "Като слушам някои изказвания, струва ми се, че Студената война никога не е свършвала".

Знаете ли, тази оценка вероятно може да бъде приета ако не за вярна, то поне да бъде отчетена.

Бързината, с която НАТО предприе силно конфронтационна позиция, спрямо цялото практическо сътрудничество с Русия, ми показва, че манталитетът на Студената война умира трудно.

И че този генетичен код, с който НАТО бе създаден, да се противопоставя на някакъв враг - все още е жив.

 

Чувствате ли, че Русия е в съперничество със САЩ?

Не, не искаме никаква надпревара, освен вероятно спортна. Олимпийска, футболна..

 

Но имате ли конкуренция в Източна Европа?

Това вероятно е логиката на нашите западни партньори.

Те вярват, че Русия е заплаха за западното общество и забравят, че Русия винаги е била част от Европа.

Русия има културен принос към Европа. И ако помните, няколко пъти в историята е спасявала Европа от самата нея..

 

..Особено във Втората световна война..

..И в Наполеоновите войни..

Обратно, всеки път, щом Русия е била изолирана, Европа е преживявала проблеми, които не са били лесно решавани.

Така че ние смятаме, че е необходимо да се погледне на ситуацията от гледна точка на споразуменията, които заедно постигнахме.

И след съобщението за края на Студената война, имаше договор - в ОССЕ, в Съвета Русия-НАТО, който бе създаден малко след това.

Сделката бе следната - всички страни в евроатлантическия регион заслужават равна и неделима сигурност. И че никоя страна няма да засилва своята безопасност за сметка на другите.

Този принцип бе напълно пренебрегнат и нарушен от продължаващото и ненужно разширяване на НАТО, въпреки обещанията, дадени след разпада на Съветския съюз.

Придвижва се военна инфраструктура близо до руските граници.

Разбира се, казват ни, че това не е срещу нас.

Както ни казаха, че ракетният щит не е срещу нас.

Но както казваше един прочут политик в миналото "във военните дела не декларациите, а потенциалът има значение".

Особено ако говорим за ракетна защита.

Казаха ни, че е за Иран, не за Корея.

Но после, когато се подготвяше срещата на върха на НАТО в Уелс, Балтийските страни и Полша настояха НАТО да каже публично, че това е в защита на НАТО от Русия.

Така че всички тези несъответствия са използвани за оправдание на политиката, която, както казах, нарушава споразумението, постигнато след края на Студената война.

 

Да се нърнем на Украйна. Вие подготвяте договор за мирния процес в Украйна. Ще ми кажете ли повече какво има в тях?

Ние не подготвяме никакви споразумения.

Ние се концентрираме от  самото начало в усилия правителството и опозицията да седнат на масата на преговорите.

Ако това бе станало по-рано, мисля, че щяха да бъдат спасени хиляди човешки животи.

 

Имате ли някакъв срок..?

На 21 февруари Янукович е още президент. Опозицията, сега управляващата коалиция, подписа с него споразумение, написано от външните министри на Германия, Франция и Полша.

Първият член на това споразумение предвижда създаване на правителство на националното единство, което да подготви нова конституция.

Конституцията да бъде гласувана наесен и до края на годината да има президенски избори.

На другия ден въоръжени групи атакуваха правителствени сгради, резиденцията на Янукович.

Той напусна Киев и отиде в Харков, защото имаше заплаха за живота му.

Опозицията декларира, че е създала правителството на победителите.

Не правителството на националното единство.

И че няма засега да има конституционна реформа, че те си имат свой график.

Говорих с колеги, които са виждали това споразумение и на тях им беше доста неудобно. Но казаха - вижте, стана под натиска на събитията.

Но ако целта за национално единство може да бъде изместена от събитията, тогава не разбирам логиката.

Вторият опит бе направен заедно с Джон Кери, Катрин Аштън и тогавашният украински външен министър в Женева на 17 април.

Приехме декларация, в която освен всичко друго, включваше ангажимента на Украйна да започне незабавно национален диалог, който да е включваш, прозрачен, с участието на всички региони и политически партии. Незабавно трябваше да започне.

Нищо не стана.

И едва сега успяхме да убедим първо властите в Киев, но и групите за самоотбрана, или бунтовниците, както и да ги наричат.. да седнат и да започнат да говорят за спасяване на човешки животи.

Обяви се примирие и с изключение на някои инциденти - то се спазва.

Върви процес по изтеглянето на тежката артилерия от контактната линия.

ОССЕ изпрати наблюдатели и тези срещи във формат: Киев-Донецк и Луганск, с участието на Русия и ОССЕ ще продължат.

Ние им помагаме да се справят, но не можем да напишем никакви споразумения за тях.

 

Русия неколкократно каза, че искате Украйна да е единна страна. Но има някои сред сепаратистите, които казват, че искат да са независими. Русия има ли достатъчно влияние над сепаратистите, за да ги задържи в Украйна?

Те не отказват да говорят.

Казват, че са готови да продължават да говорят с властите в Киев за пълно изпълнение на протокола, подписан от тях на 5 септември, който съдържа към десетина точки.

Сред тях - и политически диалог.

Те подписаха протокола и потвърдиха обещанието си да го изпълняват.

Започнаха като приеха меморандум с дитайлите на примирието и изтеглянето на частите, с поканата към наблюдателите.

Следващите стъпки трябва да са базирани на този протокол.

Всяка точка трябва да е описана в детайли, за да се изпълни.

 

Знам, че Русия каза, че не е страна в конфликта. Но ви имате влияние над сепаратистите. Ще ни разкажете ли какви са комуникационните канали между Кремъл и сепаратистите.

Ние познаваме тези хора. Те идват от време на време в Русия.

Те говорят по руската телевизия.

Те обявяват позицията си към ситуацията.

Защото нямат достъп до украинската телевизия.

Така че, познаваме ги и те със сигурност ни слушат, но не винаги.

Когато решиха да направят референдум за незавимост в началото на май, президентът Путин публично ги призова да го отложат.

И да дадат шанс за политически диалог с предидента, който трябваше бъде избран малко по-късно.

Те казаха, че уважават Русия, уважават Путин, възгледите и съветите му, но вече са решили, че трябва да го направят. И проведоха референдума.

Ние казахме, че уважаваме вота и ги призовахме да изпълнят резултата от този избор в преговори с киевските власти.

 

Още по темата

Ами военните части, които се движат напред-назад? Ясно е, че те са руски части, руски войници. На този фон как можете да отричате, че Русия е част от конфликта?

Има много доброволци. Много руснаци.

Имаше един американец, вчера го показаха по телевизията.

Даде интервю, но беше с черна маска, "баклава".

Има някои руснаци, които се бият не страната не на украинската армия, а на батальоните, които олигарсите създадоха и финансират.

Има много поляци, литовци, много европейци се бият в тези батальони.

Но някои се бият и на страната на бунтовниците. Поне имаше интервю с някакви испанци. Имаше германци. И вчера - този американец.

Ние никога не сме отричали, че има руски доброволци, които се бият там.

Имаше един случай, в който руска военна част, с бронетранспортьор, влезе в украинска територия, но има толкова много случаи, в които украински бронетранспортьори са влизали на руска територия.

И във всички тези случаи те казват, че са се объркали. И винаги биват пускани обратно.

Въпросът е в това, че ако просто започнете да се концентрирате върху това кой се бие, кои страни изпращат помощ и на кого.. Можем да говорим безкрайно.

Главното е да започне националният диалог.

Главното е да се признае, че тези хора се разбунтуваха, защото не приеха военния преврат, противоконституционното сваляне на президента - нещо, което бе силно приветствано от САЩ и ЕС.

Въпреки споразумението, подписано от ЕС за създаване на правителство на националното единство, което бе нарушено.

Тези хора искат прости неща: да използват езика си, да си спомнят за героите..

Това вече бе подпигнато като въпрос от някои радикали в киевския парламент.

Казаха, че трябва да се забрани да се почита паметта на героите от Втората световна война, които са се борили срещу фашизма..

 

..Разбирам, много чувствителна тема..

.. и психологически - това е техният дом.

Те искат съвсем простички неща.

 

..Чувам какво казвате, но времето ви е ценно..

..Те искат да избират управлението си, да говорят езика си и тяхната култура и история да бъдат уважавани.

 

Да говорим за санкциите. Спешно ли е вдигането на санкциите или просто жителите на Москва не успяват да си намерят моцарела?

Знаете ли, от време на време американските партньори ми казват: "Защо не седнем да измислим някакви критерии?" Питам аз: "Какви критерии?" "Ами, критерии, които биха могли да се използват, за да видим кога да вдигнем санкциите ", което означава, че Русия ще трябва да направи нещо, за да изпълни тези критерии.

Ние няма да го направим.

Аз им се смея и казвам: "Момчета, вие го направихте и вие решавате как да продължите нататък."

Ние няма да променим позицията си.

Убедени сме, смятам че това е честна позиция.

Мислим най-напред за украинския народ.

Ще направим каквото трябва, за да подкрепим този разумен процес към преговаряне за пълно уреждане на въпроса.

Но ще го направим, защото сме много близки до украинците.

Те са наши братя и сестри.

И никога няма да го направим само за да се харесаме на някого от другата страна на океана.

 

Руската икономика върви към рецесия. Някои от най-големите компании в страната са обект на санкциите. Току-що намерихте петрол в Арктика с Exxon. Но сега целият проект буквално ще бъде поставен на карта, заради санкциите. Какво ви казват руските бизнесмени?

Първо, не съм сигурен, че проектът е поставен на карта. Проучването ще продължи.

Има други компании. Може да има някои закъснения.

Но няма да чакаме докато големият брат промени мнението си.

И да, икономиката не е в много добро състояние. Но тези неща се случват.

Рецесия има не само в Русия, но и в други страни.

 

Още по темата

Роснефт подписа голямо споразумение за рефинансиране. Очаквате ли да се наложи да компенсирате други компании за загубите, които търпите?

Това не е моята област, но мога да ви уверя, че държавата има пари.

Тези пари вероятно ще бъдат преориентирани към някои неща, но сега ще бъдат вложени още по-сигурно в това да сме сигурни, че няма да зависим от хора, които се опитват да поставят своите политики през икономическите интереси на страните, компаниите и хората.

 

Току-що се срещнахте със сирийския си колега тази сутрин в ООН. Какво мислите за нивото на контакти между Вашингтон и Дамаск?

Това обсъдихме и с Джон Кери, когато се видяхме преди няколко дни. Аз съм напълно убеден, че трябва да ангажираме Сирия в процеса. Сирия и сирийското правителство..

 

..Но американците говорят ли със Сирия?..

.. да ги ангажират включително и във войната срещу тероризма. Но и трябва да спрем да поставяме условия за началото на националния диалог в Сирия.

Условията, обявени от нашите западни приятели са: Асад да си ходи преди да стане каквото и да е.

Идеологията не бива да държи заложник политическия процес.

Ако беше възможно Сирия да стане партньор при отстраняването на химическите й оръжия, защо сирийското правителство - същите хора - да не могат да станат партньор в политическия процес или в борбата с тероризма?

Няма никаква логика.

Когато програмата за унищожаване на химическото оръжие беше обсъждана, после договаряна и накрая изпълнявана, имаше почти ежедневни срещи в Хага, в седалището на Организацията за забрана на химическото оръжие.

Експерти от Русия, САЩ, Сирия и секретарят на тази организация.

Те се срещаха и работеха като екип.

Така че не виждам защо да не се използва същия подход в борбата с тероризма на сирийска територия и евентуално да се реши и политическата ситуация в Сирия.

 

Вече три години вие подкрепяте Асад срещу западните усилия да бъде отстранен. Сега Западът бомбардира опонентите на Асад. Чувствате ли се отмъстен?

Ни най-малко.

Не съм по отмъщенията.

Не съм кръвожаден, не търся реванш.

За съжаление тези чувства някой път откривам в отношението на нашите западни партньори към Русия.

Ние подкрепяме Асад не срещу САЩ и Запада като цяло, които искат да бъде свален.

Ние подкрепяме Сирия в борбата й за запазване на светската държава.

Държава, в която всички малцинства живееха спокойно и безопасно.

И в борбата й с тези, които искаха да превърнат страната в терористичен халифат.

И не се чувства отмъстен.

Вероятно съм доволен, че най-после се прие разбирането, че тероризмът е много по-голяма заплаха, отколкото ако Асад продължи да управлява.

Много от колегите ми на Запад ми подшушнаха за това разбиране преди година, година и половина.

Сега и политиците, публично, признаха, че това е така.

 

Още по темата

Могат ли Русия и САЩ да загърбят различията си, за да се борят заедно срещу Ислямска държава?

Ние никога не сме правили нещо, което да ни е пречело да си сътрудничим със САЩ.

САЩ замразиха работата на президентската комисия от над 20 работни групи.

Имаше работна група и за борбата с тероризма.

Антитерористичната програма за действие, която беше подкрепена от изпълнявата в Съвета Русия-НАТО също бе замразена от западните ни приятели.

Така че зависи от САЩ да разбере къде са му интересите.

 

Широко се приема, че Ислямска държава не може да бъде победена само с въздушни удари. Че ще трябва да се пратят хора на място, както казваме ние в САЩ. Чии трябва да се тези войници?

Трябва да се направи през Съвета за сигурност, в консултации със сирийското правителство.

Всичко останало би било агресия.

 

Каква трябва да бъде ролята на Русия в борбата с Ислямска държава?

Не каква трябва да бъде, а каква е ролята на Русия - това трябва да ме питате.

Ролята на Русия в борбата с Ислямска държава се състои в експедитивно предоставяне на ефективни оръжия на Ирак, Сирия и други страни в региона, които са изправени срещу терористична заплаха: Египет, Ливан и други.

И ще продължаваме да ги подкрепяме, защото те трябва да са оборудвани, за да посрещнат тази заплаха.

 

Колко близо сме до ядрена сделка с Иран?

Мисля, че се движим напред, в правилната посока.

Около 95% от споразумението, ако вземем предвид документа, по който се преговаря, са договорени.

Но всичко е в останалите 5%.

Има два-три много трудни въпроса.

Трудни .. те са решими, но са трудни от гледна точка на политически решения, които трябва да се вземат за компромис от двете страни.

Заедно с Китай ние предложихме няколко формулировки, които могат да са полезни.

Те не са отхвърлени.

Консултациите и преговорите ще продължат.

Все още имаме няколко месеца преди датата, която бе поставена като цел - 24 ноември.

Така че аз съм предпазлив оптимист.

 

Борбата с Ислямска държава прави ли по-трудно или по-лесно споразумението с Иран?

Мисля, че това са различни неща.

Но Иран, разбира се, би трябвало да е част от усилията в борбата с Ислямска държава. Защото Иран е най-силният опонент на тези хора.

Да се пренебрегне Иран в тази борба, да не бъде поканен да работи заедно с всички е грешка.

Както беше грешка и да не се консултира сирийското правителство и да не се сътрудничи с него.

Като цяло вярвам, че Иран би трябвало да бъде по-признат като регионален играч.

Не можете да решите сирийската криза без Иран.

Не можете да решите много други неща в региона без да отчетете иранските интереси.

Имаме инициатива с Джон Кери да свикаме конференция за Сирия.

Иран нарочно бе оставен извън нея.

Което не помага.

И мисля, че американците признават, че по някое време, по-добре скоро, отколкото по-късно, това ще бъде признато.

И Иран ще бъде включен като равноправен партньор в преговорите по сигурността в региона.

 

Благодаря ви за отделеното време.

 


коментирай >
ТV Програма
Сега
Следва
гледай на живо Video пълна програма